„Преживях го” – мисля си, надявам се да е така, имам нужда да е така. Смея се, забавлявам се, излизам с приятели. Не мисля за него или поне не както преди. Преди се задушавах, щом го видех на отсрещния тротоар, защото не знаех какво да направя – да го поздравя или да подмина. Сърцето ми плачеше, щом го видех в дискотеката – толкова безгрижен, опиянен от красотата на живота или от голямата доза марихуана, която бе изпушил. Всъщност бях толкова заслепена, че това не ме интересуваше – гледах как се движи, как контактува с хората. О, някога толкова обичах недодяланото му поведение – така съблазнително и арогантно. Той беше от онези, които бяха изградили най-високите стени около себе си. Така исках аз да съм човекът, който ще успее да ги разруши, и почти бях успяла, но дойде лятото. Този красив и безгрижен сезон, бленуван от всички, но не и от мен. Мразех го, защото не го виждах, не долавях предизвикателния му парфюм, не чувах сладкия му смях. Бях готова на всякакви безумия, за да го видя, ...