4 мин за четене
„Преживях го” – мисля си, надявам се да е така, имам нужда да е така. Смея се, забавлявам се, излизам с приятели. Не мисля за него или поне не както преди. Преди се задушавах, щом го видех на отсрещния тротоар, защото не знаех какво да направя – да го поздравя или да подмина. Сърцето ми плачеше, щом го видех в дискотеката – толкова безгрижен, опиянен от красотата на живота или от голямата доза марихуана, която бе изпушил. Всъщност бях толкова заслепена, че това не ме интересуваше – гледах как се движи, как контактува с хората. О, някога толкова обичах недодяланото му поведение – така съблазнително и арогантно. Той беше от онези, които бяха изградили най-високите стени около себе си. Така исках аз да съм човекът, който ще успее да ги разруши, и почти бях успяла, но дойде лятото. Този красив и безгрижен сезон, бленуван от всички, но не и от мен. Мразех го, защото не го виждах, не долавях предизвикателния му парфюм, не чувах сладкия му смях. Бях готова на всякакви безумия, за да го видя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse