15 мин за четене
Глава 10
Войниците отвориха вратата и ме ескортираха вътре, но не влязоха с мен, а затвориха зад гърба ми. Озовах се в един от красивите и внушителни старовремски апартаменти на хотела. Беше уютна и приятна стая, с червени мебели и масивна дървена ламперия, но също така внушителна. Подът бе покрит с червени килими. Прозорците – с тежки кадифени завеси. Старовремският, тежък скъпарски стил, подобрен от плазмения телевизор в другата страна на стаята бе това, което придаваше на този хотел тежест. Полилеят над главата ми бе блестящ, разбира се не толкова като онези в имението ми, но все пак бе елегантен.
Срещу мен в един от меките фотьойли седеше спокойно възрастен мъж. Беше изцяло с побеляла коса и много бръчки, но сините му очи ме уплашиха. Настръхнах, застанал с гръб към затворената врата.
Не трябваше да ме е страх, защото се чувствах натрапник. Най-много можеше да ме е страх от величието на въпросния Лидер, но нищо повече или по-малко. Не можех да сбъркам с тази роля.
Все пак разглезен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Здравейте, ще се радвам да ми оставяте коментари с това, което мислите. Всяко мнение е ценно за мен и работата ми.
Ако искате да качвам още от Лидерът, също кажете, защото мисля да качвам други неща :)
Поздрави,
Ваша Зи.