''Аз знам, че животът е труден и оцеляват най-силните, но моята сила с всеки изминат ден изчезва. Не съм обичана, а това е най-голямата ми мечта. Бих искала да срещна голямата любов - споделената, побъркващата, страстната... Мислех, че съм я срещнала, но уви, грешала съм. За първи път отдадох се на някой, тъй силно - със сърце и душа, а той с мен се подигра. Тази болка - от разочарование ме съсипва и краде усмивката ми. А хубаво момиче съм, от добро семейство... Какъв е проблемът?'' - мислеше си Тя и запали цигара. Пушеше по една кутия на ден. Тровеше се от 3 години и понякога се чудеше защо го прави. Ала такава си беше. Едно време беше по-хладнокръвна, не ù пукаше за никой, знаеше, че няма любов и всичко е само интереси, но тази година... тази година, Тя се промени. Казваха, че се е разкрасила още повече, но Тя чувстваше, че не е само това. Беше станала по-добър човек. Знаеше цената на живота. Тази година Тя наистина порасна и се нуждаеше от топлина и подкрепа... Чувстваше се като малко детенце. Безпомощно и беззащитно. 

    Дните ù от няколко седмици минаваха по един и същи начин - ставаше, учеше и лягаше. Дали скуката, дали липсата на любов я разрушаваха... Отскоро беше спряла да се вижда с Използвача, но все пак Той ù липсваше.  ''Навик.''  - така се утешаваше и отново тайничко поглеждаше телефона, дали не ù се е обадил...

   Пак отиде да запали цигара, а димът я тровеше, така, както липсата на любов... Бавно и мъчително...