5.02.2011 г., 22:48

Липса на любов

948 0 0
1 мин за четене

    ''Аз знам, че животът е труден и оцеляват най-силните, но моята сила с всеки изминат ден изчезва. Не съм обичана, а това е най-голямата ми мечта. Бих искала да срещна голямата любов - споделената, побъркващата, страстната... Мислех, че съм я срещнала, но уви, грешала съм. За първи път отдадох се на някой, тъй силно - със сърце и душа, а той с мен се подигра. Тази болка - от разочарование ме съсипва и краде усмивката ми. А хубаво момиче съм, от добро семейство... Какъв е проблемът?'' - мислеше си Тя и запали цигара. Пушеше по една кутия на ден. Тровеше се от 3 години и понякога се чудеше защо го прави. Ала такава си беше. Едно време беше по-хладнокръвна, не ù пукаше за никой, знаеше, че няма любов и всичко е само интереси, но тази година... тази година, Тя се промени. Казваха, че се е разкрасила още повече, но Тя чувстваше, че не е само това. Беше станала по-добър човек. Знаеше цената на живота. Тази година Тя наистина порасна и се нуждаеше от топлина и подкрепа... Чувстваше се като малко детенце. Безпомощно и беззащитно. 

    Дните ù от няколко седмици минаваха по един и същи начин - ставаше, учеше и лягаше. Дали скуката, дали липсата на любов я разрушаваха... Отскоро беше спряла да се вижда с Използвача, но все пак Той ù липсваше.  ''Навик.''  - така се утешаваше и отново тайничко поглеждаше телефона, дали не ù се е обадил...

   Пак отиде да запали цигара, а димът я тровеше, така, както липсата на любов... Бавно и мъчително...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ариел Ариел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...