Литературни записки по хоризонтала
Произведение от няколко части към първа част
– Аууу, здравей муцка. Къде гиваш, бе парцал. Отдавна не съм те чувала, кифлооооууу. Е и аз къде, по света и у нас, по света и у нас. Да видиш оня ден, муцка, получавам писмо на лични. Някакъв доктор, муцка, доцент ли, пише ми, че ми чел стиховете и бил възхитен, ма, парцал. Ти да видиш. Направо щях да си сбъркам боята за коса. Колко бил се захласнал по изключителните ми образи, как ги виждал наживо и вдишвал младост от тях. Брях, рекох си аз, е те тоз отдавна е на сухо. После ме кани, муцка, да посетя неговата страница в блога, дето ме бил чел, и да кажа скромното си мнение. Позавъртях се около него, муцка, позачетох се, ама то неразбираемо и несмилаемо, хеле от кумова срама рекох да му драсна едно коментарче, зер, човекът толкова труд хвърлил да ми пише. Бре, като заваляха едни ти благодарности, че съм го коментирала, чак ми стана неудобно, муцка. Как? И на тебе ли е писал, бе, кифлооооу? Ти да видиш? Я, я кажи – ами да, те същите думи, хахаха, тоя бая трябва да е чалнат. И какво? Чакай, че не съм те посещавала скоро. Ами да. Същите коментари. Хахахаха. Ей, човек наближи ли пенсия, на какво ли няма да се обърне. Че той откъде да знае, че си говорим ма, змей? Но постой, още не съм ти разказала. Напъва оня ми ти доцент ли, доктор ли, докторант ли, не разбрах, напъва да се видим. Ех, да беше преди 40 години, колко му е, ама сега – не върви. Но онова дращи ли дращи, като коте пред вратата, накрая вика – дай да се скайпим. Ми щом си решил, да се скайпим. На ти моя скайп. Още не го бях изписала и това веднага ми се наприятели. Че и звъни, гадът му с гад, видеоразговор. Викам внучката тогава и й рекох – Слушай сега, бабиното, моя кръв си, името ми носиш, сядай тук да ме отмениш, щото на някои реотаните са им прегрели. Абе ще получи удар – ми да получи бе, кво толкоз? Седна моята хубавица пред скайпа, пусна видеочата, а онова отсреща като се разлигави, верно си викам, удар ще получи. То не бяха възхищения и възклицания, междуметия и интимности, как, видиш ли, колко е бил впечатлен от крехката младост, която носела невероятен талант и заявка за бъдещи успехи. А аз седя, сестро, встрани и едва не се разпорих от смях, да се надяваме, че не е чул.
Ами да, така ли, и на теб ли ти иска скайп? Ми хващай ти твоята и аз моята да му вдигнат холестерола и кръвното, пък нека животът бил скапан.
(Следва продължение)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
