26 may 2018, 16:43

Локвата 

  Prosa » Relatos
1516 1 4
7 мин за четене

  Жената заключи колата си и тръгна с бавна крачка по тротоара. Докато се оглеждаше, канейки се да пресече улицата, понечи да мушне ключовете в чантата си. Те се изплъзнаха от пръстите й и паднаха на плочките. Подразнена, тя изсумтя и се наведе. Лицето й се озова на половин метър от една локва. И тогава се случи нещо странно.

  Забравила съвсем за ключовете, жената изписка и скочи на крака. Заопипва с треперещи пръсти лицето си, сякаш някой я бе залял с киселина. Отново се наведе над локвата и се огледа в нея. Последвалият нов писък бе толкова пронизителен, че стресна близките минувачи. Тя се затича по тротоара, като продължи да надава викове. Беше изпаднала в истерия. Така и никой не разбра какво се е случило. А ключовете останаха да лежат на тротоара.

***

  Кабинетът на изпълнителния директор на компанията „Оптификс“ бе голям и луксозно обзаведен. Бюрото бе от махагон, а двата кожени фотьойла сякаш бяха предназначени за хора, страдащи от гигантизъм. По стените висяха картини, които нямаше как да не са на известни художници.

  Секретарката кимна към единия от фотьойлите и младият мъж се настани на него. Пет минути по-късно господин Гари Холт, директорът, влезе през страничната врата, кимна делово на новодошлия и седна зад бюрото. Едрата му фигура вдъхваше респект.

– Ще желаете ли нещо? Кафе, чай? – попита той.

– Не.

– Кери, можеш да си ходиш – подхвърли той на секретарката, после скръсти ръце и присви сърдито рошавите си вежди. – Забъркахте ни в голяма каша, господин…

– Купър – услужливо вметна младежът.

– Тази жена вероятно ще ни съди. Наясно ли сте, че може да пострада репутацията на компанията!

– Много съжалявам, господин Холт. Но тя се включи доброволно в проекта. Подписа всички документи, които й представихме…

– Да, но не е била наясно на какво ще я подложите!

– Новият продукт е търговска тайна. Просто нямаше как…

– Добре, добре, не ми се слушат извинения. Важното е да решим проблема. Разкажете ми предисторията, но с по-простички думи, все пак не съм учен.

  Купър се пое дълбоко въздух и заговори:

– Жената се казва Клаудия Фонини. Преди няколко месеца навърши петдесет години. На младини е била манекенка и точно това привлече вниманието ни към нея. Хубава жена е, но възрастта определено си казва думата. Вече доста се е сбръчкала. Естествено тя е много суетна и трудно приема факта, че остарява. Даже е изпадала в депресии. Когато преди три години се свързахме с нея и й предложихме да се включи в програмата ни за „подмладяване“, тя веднага прие. Е, ние с нищо не подобрихме външния й вид, макар че за парлама й уреждахме разни козметични процедури, а само й сложихме нашите нови перманентни лещи CT- 15. Но тя остана доволна, и то много.

– Значи не е знаела, че външният й вид не се е подобрил?

– Естествено.

– Обяснете ми какво точно правят тези контактни лещи?

– Освен астигматизъм, коригират и отразения образ. Софтуерът разпознава лицето й и за стотни от секундата извършва дребни корекции, например премахва бръчките, увисналата брадичка и „портокаловата кожа“. Но промените не се ограничават само до това. Десетки други неща се обработват. Има дори вкарване на младежки блясък в очите. Казано по-просто, това е нещо като автоматичен вариант на древната програма Фотошоп.

– И тя се е виждала красива.

– Точно така. Погледне ли се в огледална повърхност, софтуерът се задейства и изчиства старческите изменения.

– Обаче при локвата не се е получило – изсумтя директорът.

– Да, за съжаление. Локвата не е била разпозната като огледална повърхност. В нея госпожа Фонини е видяла жестоката истина. Работим по проблема.

– Едно нещо не мога да разбера, как не се е усетила по-рано. Никой ли не й е казал, че одъртява? Да не се усети например, че гушата й е увиснала? Не си ли е пипала лицето?

– Е, все пак тя не е старица.

– Все някога е щяла да разбере.

– Естествено. Обаче в продължение на три години живя с убеждението, че е неотразима. Щастлива беше.

– И друго. Струва ми се невъзможно в началото да не е заподозряла нещо. Слагате й лещите и бръчките изведнъж изчезват. Как…

– О, господин Холт, ние не сме идиоти. Софтуерът бе настроен така, че да прави подобренията постепенно – каза ухилен до уши Купър.

– Нещо много ви е весело, господин Купър. Да ви напомня, че ако тази жена ни осъди, вие, като отговорен за проекта, ще трябва да платите половината от обезщетението. Разбрах, че тя е в много лошо психическо състояние и я тъпчат с успокоителни и антидепресанти. И има фобия от локви. Кофти работа, поглежда се в огледалото и вижда красавица, поглежда се в локва и вижда вещица.

  Купър сведе глава и прехапа устни.

Директорът заяви:

– Погрижете се тя да не ни създава проблеми. Говорете с нея, убеждавайте я, каквото искате правете, но върху реномето на компания „Оптификс“ не бива да остава петно … ако искате да запазите работата си. Успех, господин Купър.

***

  Същата вечер Купър се напи от мъка. Бе опитал да убеди госпожа Фонини да не повдига обвинения в съда, но тя бе отказала. Гаднярката се канеше да затрие кариерата му. Нищо не можеше да се направи. А дали … ако настроеше софтуера така, че да я загрозява … ако тя във всяко огледало виждаше бабичка … тя, каквато бе чувствителна, нямаше да … сложи край на живота си? Чиста работа! Да, струваше си да се опита!

© Стефан Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

На лъжата краката са къси »

4 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, може да се помисли и за други приложения на софтуера. Но ако се скрият дупките по пътищата, хората пак ще продължат да се пребиват, така че ще стане много апокалиптично.
  • Ако бях на мястото на Купър, бих настроил софтуера така, че г-жа Фонини да вижда всяка друга жена по-стара и по-сбръчкана от нея самата. Тогава вероятно щеше да забрави за нервната криза и за съдебния иск... Хм... А на г-н Холт бих препоръчал да установи контакт с правителството за преговори за уреждане на държавна поръчка за доставка на лещи за всеки гражданин на страната. Лещи със софтуер, който изтрива локвите по улиците, дупките по пътищата, просяците до кофите за боклук и пр. нелицеприятни картини. Не вярвам да има правителство, което да откаже подобна оферта...
  • Оригинално измислено, прекрасно осъществено, хареса ми! Поздравления!
  • Определено ми хареса, много даже!
Propuestas
: ??:??