May 26, 2018, 4:43 PM

Локвата 

  Prose » Narratives
1639 1 4
7 min reading
Жената заключи колата си и тръгна с бавна крачка по тротоара. Докато се оглеждаше, канейки се да пресече улицата, понечи да мушне ключовете в чантата си. Те се изплъзнаха от пръстите й и паднаха на плочките. Подразнена, тя изсумтя и се наведе. Лицето й се озова на половин метър от една локва. И тогава се случи нещо странно.
Забравила съвсем за ключовете, жената изписка и скочи на крака. Заопипва с треперещи пръсти лицето си, сякаш някой я бе залял с киселина. Отново се наведе над локвата и се огледа в нея. Последвалият нов писък бе толкова пронизителен, че стресна близките минувачи. Тя се затича по тротоара, като продължи да надава викове. Беше изпаднала в истерия. Така и никой не разбра какво се е случило. А ключовете останаха да лежат на тротоара.
***
Кабинетът на изпълнителния директор на компанията „Оптификс“ бе голям и луксозно обзаведен. Бюрото бе от махагон, а двата кожени фотьойла сякаш бяха предназначени за хора, страдащи от гигантизъм. По стените висяха картини, които нямаше ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

The work is a contestant:

На лъжата краката са къси »

4 place

Random works
: ??:??