Слънцето жареше безмилостно столицата. Отново познатия въздух, нямаше я планината, нито зелените хълмове. Вместо това от колата Лора виждаше единствено сиви блокове. Между тях се пъчеха тук-там шарени сгради, пълни с хора, щъкащи наоколо.
„Само това ми оставаше... майка ми, и всичко друго бяха малко... че сега и при леля ми трябва да стоя. Отврат!"
- Мамо, не може ли да си стоя в апартамента. Все едно и тия три дена ще минат като всяка ваканция. Моля те! - промълви тя отпуснато от задната седалка на колата.
- Не ме занимавай с излишни неща, момиче! Решено е! Винаги съм казвала, че баба ти и дядо ти не могат да те възпитават. С техните смахнати разбирания от половин век...
- Не е вярно! Не са смахнати! Ти си...
- Какво съм? Хайде, какво ти казаха този път? - Таня гледаше пътя съсреодоточено.
- Ако искаш да знаеш, не сме говорили за тебе изобщо. Баба и дядо са чудесни хора! - Лора започна да дърпа ръчката на вратата.
- Луда ли си? Какво правиш? - Таня се обърна към нея, за да я спре.
- Н ...