8 мин за четене
Отново ме нападнаха мисли за Дафни, какво й стана та не се обажда, обидих ли я с нещо.
Събота е. Ще ида в бистрото, може да е там , ще я изненадам приятно.
Посрещна ми госпожицата-сервитьорка
- О, закъсняхте, преди 15 минути вашата кирия и американеца бяха тук и заминаха някъде. Какво да бъде кафето, еленико или фрапе и с тортичка, нали - усмихна се тя
Въздъхнах тежко.
- Има ли значение, по твой избор - продумах вяло
- А ще може ли да ми платите веднага, защото смяната ми приключи - скомфузена рече тя
- Така ли, тогава същото и за теб, и ако ти е приятно заповядай при мен. Ето и сметката
Тя се усмихна любезно и след няколко минути донесе поръчката .
- Момент само да се преоблека и идвам
Изящна хубава госпожица се появи в дънки, разпусната коса, бледо синя риза и леко гримирана, ухаеща на младост и жизненост.
- Аз съм Симона, не съм французойка, името ми е такова модерно - засмя се тя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse