Отново ме нападнаха мисли за Дафни, какво й стана та не се обажда, обидих ли я с нещо.

              Събота е. Ще ида в бистрото, може да е там , ще я изненадам приятно.

Посрещна ми госпожицата-сервитьорка

- О, закъсняхте, преди 15 минути вашата кирия и американеца бяха тук и заминаха някъде. Какво да бъде кафето, еленико или фрапе и с тортичка, нали  - усмихна се тя

Въздъхнах тежко.

- Има ли значение, по твой избор - продумах вяло

- А ще може ли да ми платите веднага, защото смяната ми  приключи - скомфузена рече тя

- Така ли, тогава същото и за теб, и  ако ти е приятно заповядай при мен. Ето и сметката 

Тя се усмихна любезно и след няколко минути донесе поръчката .

- Момент само да се преоблека и идвам

Изящна хубава госпожица се появи в дънки, разпусната коса, бледо синя риза и леко гримирана, ухаеща на младост и жизненост.

- Аз съм Симона, не съм французойка, името ми е такова модерно - засмя се тя

- А аз, Петро, като свети Петро - отговорих с усмивка

- А госпожата и господина семейство ли са, доста мило се държат, идват всеки ден тук - попита тя

- Да семейство са, аз чистя градината им, а господинът беше в Америка, та придружавах госпожата в бистрото - излъгах без да ми мигне окото - А вие постоянно ли работите тук

- И  да , и не. След занятие в Университета редовно съм тук, а ваканциите постоянно - смееше се тя - Бистрото е  наше, семеен бизнес един вид и така оправдавам част от разходите  по обучението си, а и все пак наемането на обслужващ персонал вече стана скъпо, а аз какво да правя, да линкам по други заведения ли, е ходя на дискотеки но само два пъти месечно...

- Ами вероятно си нямаш приятел и за това - ехидно подхвърлих

- Позна, нямам си. Тази година завършвам и тогава може би. А ти имаш ли си...

- И аз нямам, от много работа и угаждане останах без приятелка, но когато съм свободен ходя сам на плажа или обикалям из уличките на Монастираки. Е, свиква се и да си сам.

- Ще ме извиниш ли за малко, мама  от шубера ми направи знак. - подкупващо се усмихна Симона

Носеше поднос с две фрапета, две парчета торта и две чаши с Метакса, отделно купа с лед и щипка.

- Не се притеснявай, имам повод да почерпя- смееше се тя

- Рожден ден ли - попитах учудено - Даже нямам и цветенце да ти подаря

- Нее, работата ми е приета от Академичния съвет, защитавам магистърска степен, и сега е одобрена за дисертация.

- Честито, заслужава си лишенията и учението - скромно казах и поех ръката й за ръкостискане

Последва сърдечно ръкостискане. Може би очакваше да я разцелувам, но не посмях.

Вдигнахме наздравица, пожелания както му е редът и колко му е млади хора да продължат разговора

- Знам, че си българин - вметна тя ей така - Снаха ми, вуйна  де, ми каза. Тя е българка, ръководител на кварталния ЛИДЛ, кирия Попи...

- Така ли, знам я разбира се, тя ме откри в супера. Загледах се по разни стоки и промоции когато тя дойде при мен '' Изглежда не се грък, гърците не пазаруват така, винаги вземат по 2-3 неща и като им мине срока величествено ги изхвърлят в кошовете за отпадъци... Познахте, българин съм...

Така ли, и аз съм българка, а мъжът ми е грък, следвахме заедно, оженихме се, имаме две деца момченца и дойдохме тук да живеем и работим. Обаждайте се ако имате нужда от нещо и с мъжът ми можем да помогнем...'' Да, ама аз обичам да се справям сам.

- Да знам - подсмихна се тя - За това работиш на две или три работи, в основната работа, из градините или в кварталната фурна да разтоварваш чували с брашно. Виждала съм те и на партита, нали ни ангажират за кетъринг...И сигурно всичко ти е наред, защото винаги си усмихнат.

Погледнах към паркираната си червена  кола Пежо 407. Няма да рискувам, все пак пих Метакса, даже и аз да внимавам ами някой ако ме удари, хайде беля на главата. Добре е паркирана.

Тя сякаш разчете мислите ми.

- Колата ти може да стои тук, онази бялата паркирана до твоята е моята кола, и аз няма да шофирам.

Хайде, искаш ли  да повървим пеша, не сме ли в една посока...Мамо, тръгвам си...

             Вървяхме по тротоара, бръщолевихме си смехории. Тя ме хвана за ръката и придърпа към себе си в момента когато някакво хлапе с велосипед понечи да мине помежду ни.

Останахме така с  длани една в друга. Спогледахме се и се разсмяхме.

- Ето тук на номер 12 живееш ти,... и си нямаш приятелка, живееш сам, нали - прошепна Симона

- От къде позна -  шеговито попитах - Да не си ясновидка

- Нее, минавам винаги оттук и не съм видяла простряно дамско бельо или дамски дрехи на простора в двора. Понякога виждам червената ти кола паркирана отвън, а вътре в двора една черна...

Преплетоха ми се краката. Върти, подпитва, видяла е Дафни да влиза или излиза с джипа и го паркира  в двора.  А не беше ли черно  и Поршето Карера на кирио Мицо, нали и нея я прибирах винаги в двора, когато го оставях из вилите, аз се връщах с Поршето и като ми се обади ходех да ги вземам от там с приятелката му.

- Да, това е Поршето на кирио Мицо, шефа ми един вид, винаги го прибирам в двора, все пак  чужда кола е, отговорност.

- Прав си. Даже веднъж се очудих, вкара черната кола в двора и подкара червената за някъде. Е, аз не разбирам твърде от марки, черна, червена,...знам моята, че е бяла и е МАЗДА.

Ръката й потреперваше в моята, поглеждах скришом как в  ризката й нещата там подскачаха игриво

- А ето тук живея аз - засмя се тя спирайки пред една къща - Искаш ли, ще се качиш ли, да ти покажа моята стая,... тук живея. Майка и татко живеят над заведението, старата ни семейна къща.

- Ама аз такова... - взех да мънкам

- Не се притеснявай, чиста съм,... здрава съм. Иначе кой би ме държал в заведението, още повече че е наше, нали бистрото се ползва с добро име.

- Неудобно ми е

- От какво

- Все пак познаваме се отскоро...

- От скоро ме познаваш ти, а аз отдавна. Харесваш ми, ето сега намерих удобният момент да ти го кажа. Или трябваше да споделя с вуйна Попи, тя да те намери из магазина за да ти го каже, или да пусна писмо в пощенската ти купия...все пак 21 век сме, а и нямаш вид на неможещ.

Изчервих се. Стиснах очи. Скачай в тигана...

Наведох се, зацелувахме се жадно на тротоара. Приклекнах, прихванах я през коленете , тя обгърна здраво врата ми и останахме без дъх от целувката. Напипах дръжката на бравата, отворих, с крак бутнат вратата след нас, не смеехме да се пуснем

- Джоба,... ключа - говореше  на пресекулки от възбуда и през целувки.

Послещна ни приятна топлинка в коридорчето. Тя ме хвана и поведе в тишината.

Посрещна ни безупречно изпънато легло, загадъчен мирис на кафе, ванилия.

Ръчичките й пъргаво разкопчаваха ризата ми, свлече я надолу. Запретнах и повдигнах ризата й, измуших я заедно със сутиена. Едри момински гърди ме гледаха любопитно и полюшваха подканващо. Настръхнали в очакване...

Другите ни одежди сами падаха от нас. Ръцете ни нежно опипваха пощръклелите ни тела.

Потръпвахме в хладината на чаршафите, леко движение...замряхме така. Нещата ни се бяха опознали и намерили, горящи от желание за любов.

Тя се поразмърда, помогнах  за движенията й...дишаше учестено, замря за миг, мускулчето й се стягаше и разхлабваше нежно. Не мърдахме сякаш събирахме нова енергия и смелост. Побутна ме гальовно настрана и се настъни удобно. Гърдите й заподскачаха в див ритъм.  

               Изгубихме представа за времето. Само смътно усещахме, че навън бе новият ден от цвърченето на птичките, телата ни едва-едва потрепваха  омаломощени от любов.

- Петро, може ли да се обадя по мобилния - попита Симона тихичко

Целувка по челцето й бе разрешението. 

- Мамо ще може ли утре да дойда към 10 часа на работа... да, да, добре съм, нищо ми няма...Нее, просто радостна. До утре.

Погледна ме многозначително, засмя се искрено

-  Да сме спокойни до утре до 9 сутринта.

И любовта ни продължи необезпокоявана от нищо и от никого.

            Допаднахме си със Симона. Преоткрихме Акропола, Монастираки, музеите,  макар и двамата да познавахме всички туристически забележителности. Не се кълняхме във вечна обич, но ни беше интересно и занимателно заедно. Преоткрихме и любовта, любов не от задължение  за отмъщение, а истинската любов

Продължавах да изпълнявам служебните и неслужебни задължения при кирио Мицо. Бях любезен и с кирия Дафни. Изглежда американецът си беше заминал и дали тя чувстваше някаква вина за предателството си към мен.

- Петро, момчето ми, а не искаш ли отново да идвам у вас, да сме,...да се любим- мънкаше един ден

- Не кирия Дафни, не искам да съм двуличен пред кирио Мицо - бях категоричен

Какво да й обяснявам, че имам най-после истинско момиче до себе си.

Или да й кажа, ти отмъсти за изневярите на мъжа си, ако искаш считай това за мое отмъщение към теб. Аз наистина не мога да ти осигуря оня живот към който ти се стремиш.

             Смених дистанционното на гаражната врата, кода на пътната и входна врата. Разчистих немоите дрехи, аксесоари, кремове, мазила, в торбички и в контейнера за смет.

Все пак женска интуиция, ако Симона   види случайно чужди  дамски неща, все пак редно е да я поканя в къщи. По памет накупих шампоани, сапуни, кремове, каквито видях у Симона, нови кърпи, хавлии, бял халат, нови спални комплекти на цветя, ароматни пръчици.

Бях готов и смело  можех да я поканя в къщи.

следва....