Джейн се опитваше да разведри неочакваното напрежение, все пак тръгват по вода, макар и с яхта.
- И да не забравите в багажа си червило,сенки, дезодоранти и по- представителни дрехи, все пак отиваме на Канарските острови - смееше се тя - Може да има филмови Холивудски продуценти, трябва да сме шик. Предлагам като се качим на яхтата, там да се преобличаме в оранжевите неопрени. Слънчевите си очила да не забравите. И така, утре в 4 и 30 сутринта тръгваме,... лека нощ.
Луната любопитно надничаше през прозореца. Чувах само равномерното дишане на Джейн. На лицето й бе застинала усмивка. Погалих нежно лицето й, тя се притисна инстинктивно към мен.
3 часа 55 минути сутринта.
- Джейн, дарлинг, време е - прошепнах в ухото й
- Да Пит ставам, няма да отивам при малкия да не се разбуди, после го целуни от мен.
Все едно е свирила военна тръба. Всички вече бяхме в дворчето пред къщата. Жените в дълги бели панталони, тениски и шарени ризи, мъжете до тях с пътните им чанти в ръка. Пресякохме улицата, ...