Джейн се опитваше да разведри неочакваното напрежение, все пак тръгват по вода, макар и с яхта.

- И да не забравите в багажа си червило,сенки, дезодоранти и по- представителни дрехи, все пак отиваме на Канарските острови - смееше се тя - Може да има филмови Холивудски продуценти, трябва да сме шик. Предлагам като се качим на яхтата, там да се преобличаме в оранжевите неопрени. Слънчевите си очила да не забравите. И така, утре в 4 и 30 сутринта тръгваме,... лека нощ.

                       Луната любопитно надничаше през прозореца. Чувах само равномерното дишане на Джейн. На лицето й бе застинала усмивка. Погалих нежно лицето й, тя се притисна инстинктивно към мен.

3 часа 55 минути сутринта.

- Джейн, дарлинг, време е - прошепнах в ухото й

- Да Пит ставам, няма да отивам при малкия да не се разбуди, после го целуни от мен.

Все едно е свирила военна тръба. Всички вече бяхме в дворчето пред къщата. Жените в дълги бели панталони, тениски и шарени ризи, мъжете до тях с пътните им чанти в ръка. Пресякохме улицата, или булеварда,все едно, паркчето и сме пред '' Виктория'', замряла в очакване. Джейн поведе групата на борда. Двигателят работеше на празен ход.

Зазоряваше се. Джейн ги строи две по две до швартовите въжета, мама и лейди Роуз на носовото, Бети и мис Шейла

на кърмовото.

- Пит, откачи въжетата от кея - прозвуча по говорителя - Дамии, издърпайте въжетата на борда. Отлично, тръгваме...

Яхтата бавно потегли оставяйки бяла пътека след себе си.

Помахахме от брега както му е редно. Вероятно мисълта на всички в този момент е била

'' Луди жени,...попътен вятър  мили лудетини ''

През седмицата имахме само половинчасов видеосеанс с роднинския екипаж. За мъжете се казва възмъжали, а за жените. Стегнати в неопреновите си  оранжево-червени костюми, с неизменните ютени колани с куки на кръста, бейзболни шапки, и вместо да гледат внуци и да им плетат вълнени шушони, тръгнали на пътешествие. Всяка държеше нещо като сандвич и кентче кокакола. Лудетини, моята Джейн ги е заразила, всички с решителен поглед, вярващи в успеха на начинанието.

А ние мъжете и децата се чудехме какво да правим, освен да доставим удоволствие на децата покрай маймунките или на плажа, а вечер докато пийвахме  бира, вино или уиски, те да играят на воля необезпокоявани от строгите погледи на майки и баби. Чисто си мъжко царство.

                    Едно ранно утро всички получихме СМС на мобилните си.

'' Навлизаме в Гибралтарския проток. Чакайте ни на кея ''

Настъпи суматоха в мъжките редици. Скоростно почистване, бръснене, нови дрехи, децата изкъпани, пременени..

И вече строени и подсмърчащи чакахме на кея, отправили взор в синевата. Хвърляхме поглед към тъмните екрани на мобилните си в очакване на съобщение. Очаквателната ни редица се саморазпусна. Децата вече гледаха летящите чайки и гларуси, мъжкото родителско  тяло бе насядало около една маса и смело отпиваха бира Хайнекен.

А  ние с брата, просто се загледахме  в една дългокрака руса мацка слизаща от спортна кола. Спогледахме се когато от другата врата се измуши дребно плешиво  човече, сигурно тази много обича парите, констатирахме независимо един от друг. Проследихме ги с очи, после врътнахме и глави, неусетно и целите ние се завъртяхме за да ги следваме с очи.Русата мацка изглежда ни съзря, че я наблюдаваме любопитно, и с коронния си номер прегърна плешивкото, поразчупи снага и закрачи бодро. Кои бяха, Санчо Панчо и Дон Кихотчо. Ауу, какви сме завистници, ами така е, едни се обръщат след нас с жените ни, ние след други,... харесан свят.

Свистене на спирачки. Позастаряваща хубавица изскочи от Мерцедес кабрио, с енергична походка застигна влюбената двойка, блондито я видя, пусна плешивко. Оня се засуетя, я , изпусна келепира. Огледа се безпомощно и взе да подтичва след другата жена. Ха така и ти не знаеш коя да избереш. Новата хубавица спря пред кабриото си, оня я догони, нещо взе да й обяснява чупейки ръце. Сега новата ще го фрасне по голото теме,... нее, само му каза нещо гневно, махна категорично с ръка и Мерцедесът потегли пищейки с гуми. Мачото остана с пръст в устата, от два стола, е на земята, мислех си и скрито злорадствах. Отсвириха те, край, отивай горе  да броиш маймунките.

- Татее, дядоо, хора,... виждам ги, идват - провикна се Том и заподскача радостно.

Отрезвихме се набързо. Вярно бе, ние чакахме яхтата, а се заплеснахме.

                  Със звуков сигнал '' Виктория '' вече навлизаше в пристанището.

Екипажът в неопреновите си костюми бе строен на палубата и ръкомахаха..

Яхтата  направи завой  и се насочи към кейовото си място. Придърпаха яхтата, кранците опряха в кея. Мама и Бети сръчно поставиха трапа. Двигателят утихна.

Том чакаше с пет червени карамфила, до него Марк и малкия Уйлям крепяха табличка с пет медальона със синя шпанделка, и след тях в щпалир ние.

Първа мама, с обветрено и решително лице, неопрена очертаваше все още стройното й тяло, здрави бедра, силни ръце, не я бях виждал такава. Взе карамфил, целуна Том, погали главичката му. Взе медальон, промуши го през глава, целуна и преърна  Марк и Уйлям, прегърна брат'чеда, после мен , и прегърна и зацелува татко под всеобщите ръкопляскания и аплодисменти.

После лейди Роуз, енергично слизаше по трапа, все едно е на червения килим, пощипна и погали Том, взе карамфила, взе медальона, преметна го през глава, погали децата и им натисна нослетата за бибит, и увисна на врата на  сър Съливан с продължителна целувка.

Последва я мис  Шейла, също радушно посрещната.

Брат'чедката Бети, прибърса сълзите си, целува децата при вземането на карамфила и медальона, прегърна ни  и се хвърли в обятията на брата, хлипайки и целувайки го.

Пристъпях неспокойно от крак на крак. Очите ми се премрежиха от вълнение. Усетих топлите й, изпръхнали  устни върху моите, топлата и нежна прегръдка и копнеещото й тяло през неопреновият костюм.

Настъпи радостна суматоха.

- Мили мои, заповядайте на борда - подкани ни Джейн - След малко кетърингът ще донеса пица, сандвичи, вино, бира.

Разполагайте се в салона, деца внимавайте  да не паднете през борда.

                  Всяка от жените говореше, обясняваше нещо ръкомахайки, импровизираха нещо като танцови движения, смях и шумотевица. А ние наред с децата се радвахме на сувенирчетата донесени ни от любимите ни хора.

Кетърингът пристигна. Сякаш по вкусни пица и сандвичи не бяхме яли.

Джейн все чашата с вино, почука по нея за  внимание.

- Ние успяхме, още една моя мечта бе реализирана. Ние шестте показахме, е сме добър екипаж, борбени и самоотвержни жени и майки..

- Чакайте  Джейн,казахте шест, но вие сте пет - забеляза мистър Джон Брадли - Ето ще ви преброя отново...

Избухна общ женски смях

- Шест сме, аз съм бременна с момиченце. Даже и Питър не знаеше, но сега вече знае. Това бе още  една от мечтите ми, да си имам и момиченце. Пит не ти казах, защото ще се опиташ да ме разколебаеш за пътешествието.....

Обичам  те Питър, наздраве за всички нас, нека да сме все така единни както в това предизвикателство.

Няколко дни в къщата ни в Гибралтар минаха в разкази на спомени, преживелици в океана, на Канарские острови и  Африканското крайбрежие.. Гледахме в захлас видеоматериалите, снимки, всеки притиснат в нежните си половинки.

В следващия брой на  Нешенал  Джиографик имаше обширна статия за пътуването на 5 + 1  жени до Канарските острови и обратно, а фотосите допълваха пътешествието.

В другите броеве имаше отделни интервюта и снимки на участничките.

Джейн се смееше щастлива

- Виж как от една мечта станахме известни.

следва.....