1 мин за четене
Тръгнах по улицата. Беше слънчев ден. Имаше много хора. Стари, млади, неродени. Не знам накъде бях тръгнала. Всички ми изглеждаха луди. Видях няколко просяка. Бяха различни. Едните бяха духовно опросели, а другите -материално.
Не знам кои бяха по-луди. Един от много си носеше акордеон. Спря се на една пейка и започна да свири. Свири, свири. Накрая стана и тръгна. Започна да ходи при всеки и да иска пари. Нещо си говореше. Почти никой не му даде, а той започна да се кара. Мина се малко време. Видях още един. Този беше мърляв, но не крещеше. Мина покрай хората и той като предишния не събра много.
В една сладкарница на едно от сепаретата беше седнала някаква дама. Имаше си много торби, скъпи обувки и палто. Беше се разпростряла. Иксах да седна там, но нямаше място. Като я погледнах, нещо й липсваше. Беше си накупила всичко, дори се усмихваше. И така, докато си избирах друго място, разбрах, че е опросяла духовно. Търсих начин да й помогна, но не се получи.
Излязох от сладкарницата и пак тр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse