1.03.2008 г., 18:46

лудите през очите на луда

971 0 1
1 мин за четене

Тръгнах по улицата. Беше слънчев ден. Имаше много хора. Стари, млади, неродени. Не знам накъде бях тръгнала. Всички ми изглеждаха луди. Видях няколко просяка. Бяха различни. Едните бяха духовно опросели, а другите  -материално.

Не знам кои бяха по-луди. Един от много си носеше акордеон. Спря се на една пейка и започна да свири. Свири, свири. Накрая стана и тръгна. Започна да ходи при всеки и да иска пари. Нещо си говореше. Почти никой не му даде, а той започна да се кара. Мина се малко време. Видях още един. Този беше мърляв, но не крещеше. Мина покрай хората и той като предишния не събра много.

В една сладкарница на едно от сепаретата беше седнала някаква дама. Имаше си много торби, скъпи обувки и палто. Беше се разпростряла. Иксах да седна там, но нямаше място. Като я погледнах, нещо й липсваше. Беше си накупила всичко, дори се усмихваше. И така, докато си избирах друго място, разбрах, че е опросяла духовно. Търсих начин да й помогна, но не се получи.

Излязох от сладкарницата и пак тръгнах към незнайното място, на което отивах. По пътя си видях още луди. Някои си говореха сами. Повтаряха си нещо. Останалите се обръщаха след тях. Имаше едно момиче, което се смее. Много пъти съм го срещала. То само се смее. Чудя се дали е толкова щастлива. Срещнах и такива, дето бяха тъжни. Седяха си лудите и се мъчеха. Тъгуваха, че не са като другите.

Отминах ги. Тръгнах си към вкъщи и видях още и още луди. Замислих се, че и аз съм като тях. Една от лудите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...