Лудият
Лудият Димо стоеше на кръстовището, усмихваше се на пешеходците и махаше на шофьорите. Той винаги изглеждаше щастлив. В днешно време щастливци бяха глупаците или лудите. Понякога се приближаваше към някоя кола и питаше:
- За къде си? Аз отивам в Лапландия, при Дядо Коледа! Ти виждал ли си го?
Някои от шофиращите се усмихваха, а други затваряха страхливо прозорците на колите.
Димо бе кротко момче. Никой не знаеше възрастта му. При лудите сякаш годините не си личаха. Не беше бездомник. Имаше дом, а самотната му майка се грижеше за него. Дружеше с бездомни кучета и един възрастен мъж на има Марин.
- Как си днес, момче? Намери ли някой да те откара в Лапландия? - приближи го Марин.
- Тия хора са глупави. Не знаят, къде живее дядо Коледа. И все едни намръщени. Дали не са болни!?
- Болни са, синко! Едни от едно, други от друго. Не остана здрав човек на света. Като ябълки са. Отвън здрави, а отвътре червеи ги гризат.
- Аз съм здрав! Сигурно за това съм луд. - усмихна се Димо.
- Да си луд е привилегия. Можеш свободно да говориш истината, без другите да се обиждат.
- Гледай, Жако! - посочи към отсрещния тротоар, където едно мършаво куче се задаваше. Щом видя момчето то радостно се спусна между колите. Чу се удар, спирачки, клаксон. Лудият се затича към спрялата кола и проснатото върху асфалта куче.
Пълен и ядосан мъж изскочи от спрелия мерцедес.
- Откачалко, твой ли е дръгливият пес? Кой ще ми плати щетите? Кожата ти ще съдера, да знаеш.
Момчето прегръщаше безжизненото тяло.
Разпененият собственник риташе бясно ту него, ту кучето.
Марин се затича и издърпа момчето от ударите на разбеснелия се.
- Хората са като краставиците. Колкото е по-суха почвата, в която виреят по-горчиви стават! - каза лудият.
- Господи, пази ме от безумните, аз сам ще се пазя от лудите! - прегърна го старецът.
© Росица Димова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря от сърце, Лидия!
-
Тъжно,но много вярно!Поздравления,много ми хареса.
-
Вале, ❤🍀🌹
Благодаря, Бойко! -
лошо, лошо - безумните са много повече от лудите - хубаво разказвате
-
❤❤❤❤❤
-
314 думи. Не отговаря на зададеното условие до 300 думи и го свалям от участие
-
Много добро! Успех!
-
Радвам се, че сте забелязали употребата на щастливец, а не щастлив. За мен щастливците са хора имали късмет. В случая глупавите и лудите са такива, според мен, защото имат привилегията да живеят в свой свят. Лудите не гонят амбиция и не плащат цената ѝ. Щастието е временно състояние. Днес сме щастливи от любов, утре нещастни заради разбито сърце. 🙂
-
Ина добре си се замислила над разликата между Щастливец и Щастлив. При условие че човек влага по дълбок смисъл в сюжета на разказа, а не използва думите просто ей така за да подреди изречението - би могло да се отрие семантично различие. Аз лично възприемам Щастливеца като човек на който му е провървяло в нещо изневиделично. Но дори това да се е повторило няколко пъти в живота му е било твърде спорадично за да го направи Щастлив. Да речем два пъти е печелил четворка от тотото. Един път му е провървло, когато е имало повишения в службата. А от седемте коли, които си е купил през живота три са били много добро попадение. Докато Щастливия човек цял живот си е такъв. На него може нито едно от изредените неща на Щастливеца да не му са се случли но те на Щастливия не му и липсват.Той има добър и отговорен човек до себе си Средностатистическа като заетост и заплащане работа. Всички в къщи и около него са относително здрави И това си е така докато внуците не се появят с гаджетата по Коледа.
-
"В днешно време щастливци бяха глупаците или лудите." - а защо да са щастливци. Защото не осъзнават лудостта си... Но Димо я осъзнава. "Сигурно за това съм луд. - усмихна се Димо." Замисли ме за разликата между "щастливец" и "да си щастлив". Чувала съм "пази ме от приятелите, аз от враговете сам ще се пазя", а в твоето послание човекът , който си излива агресията едва ли е глупак, но че има ширещо се безумие - съм съгласна. Успех!
-
Благодаря, Ригит! За мен е удоволствие да те видя тук!
-
Прекрасен разказ Роси! Поздравления!
-
Благодаря, Петър! Лудите са като деца и живеят в свой свят, глупавите не го мислят много тоя живот, за това са и щастливци! 🙂
-
РОСИ, великолепно,.. имаш и гласът ми
;; В днешно време щастливци бяха глупаците или лудите...'' -
Благодаря, Светослав! 🙂
Ивита, благодаря от сърце! ❤
Зиги, благодаря, приятелю!🙂
Младен, за мен е чест! 🙂
Иринка, благодаря! Много ценя мнението ти! ❤
Smooth, не само горчиви, но и сухи! Благодаря ти!🙂
Юри, трогната съм! Благодаря ти! 🍀
Асе, много от обявените за луди остават на ниво дете, а те са най- чисти! Благодаря ти! ❤
Благодаря, Костадин! Радвам се, че ти е допаднал! 🙂
Генек, за мен е чест! Благодаря!🙂
Ирен, удоволствие е да те видя на страницата си! Благодаря! 🙂 -
Успех! Харесах много твоя разказ. Поздравления.
-
Бе, какво да кажа, освен - дадох глас!
-
Успех Роси страхотен разказ.Поздрав.
-
Роси, ще си върна един глас обратно отнякъде за да го дам на теб. Дано не ми се разсърдят! 😊🌹
-
Аман от горчиви краставици!
Браво, Роси! -
Наистина е трудно окастрянето😉
Но нито стила ти се е изгубил, нито дълбочината. Браво, Роси! -
Успех и на теб, Роси!
Имаш гласа ми. -
И аз се присъединявам към другите коментари. Много мъдрост с малко думи! Успех, Роси 😍
-
Мъдрост моя!
Глас и от мен, Роска!👍
И Успех!💗🌞 -
Хареса ми, успех и от мене!
-
Благодаря, Таня!
Наде, удоволствие е да те видя тук! Благодаря!
Flavia_Fiore (Ф Ф), благодаря от сърце! -
Много хубав разказ, успех!
-
Роси! Успех!
-
Мъдри думи ! Хубав разказ!
-
Благодаря, Скити! За мен си е цяло чудо, че успях да си окастря мислите! 🙂❤
Миночка, винаги съм си мислила, че много мъдрост има в главите на лудите. А дали са луди!? Благодаря ти! 🙂❤
Благодаря за топлите думи, Мария! ❤🍀
Пламен, благодаря! 🙂🍀 -
🧡 плюс 👍
-
Къс разказ, при това с послание!👏
Талантливо е перото ти, Роси!💕🌹🤗 Поздравявам те!🍀 -
Роси, изтръпна ми сърцето, много силно въздействие оказа върху мен! Давам глас! Успех!
-
Роси, поднасяш ни мъдрост и послание! Много ми хареса! Желая ти успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
