ГЛУПАВА ЛУЛА
Разказ
От ден като този не можеше да се очаква много. А и не биваше; навън валеше, беше към седем часа вечерта в края на октомври и всичко в семейство Тодорови говореше за поредната скучна, панелна, досадна, но неизбежна и необходима вечер, с вечните пържени картофи с яйца или в най-добрия случай с малко варено телешко.
Умберто Еко има есе, посветено на войната. В бъдещата война, пише той, няма да има победители, а само един победен - планетата. Да, прав е. Но когато вечер в обикновено семейство като Тодорови не става дори и дума, дори и намек за война, а само мъждукащата крушка от 40 вата показва, че вътре в членовете на това семейство има проблеми от парично естество, един страничен наблюдател веднага би установил, че тази октомврийска вечер в семейство Тодорови не можеше да има друга война, освен сблъсък на мечтите с реалностите. Този сблъсък обаче така кънти наоколо, че вече започва да прилича на подводно течение, на магматичен дух, който тихо ръмжи и напомня за себе с ...