17 ene 2018, 0:32

Луната изчезна

  Prosa » Relatos
1.6K 3 10
1 мин за четене

Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:

– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност. 

На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля те! 

Соня го целуна и остана на пътя, махайки дълго с ръка. Нещо я тревожеше. 

Цял ден беше неспокойна, клиентите я дразнеха, а началникът и донесе само едри банкноти. Как да плаща хартия и пластмаса за левчета с 20 и 50лв?

Никой не се интересуваше за нищо в тази фирма, освен за още и още купища, тонове черни и цветни метали. Никога не е предполагала, че се печелят пари от 

боклуци, докато не прие тази работа, заради мъжа си. Той свикна да работят заедно, да го посреща и изпраща на кантара. Винаги ги искаха в екип-шофьор и касиерка. Така попаднаха и в тази малка фирма, но в сравнение с предишната

всеки вършеше по няколко дейности за без пари. Соня имаше остър език и не се примиряваше с положението, за разлика от мъжа си, който кротко и тихо изпълняваше заповедите им. Всичко беше за негова сметка. Зачестиха актовете на Иван за неизправност, за превишен товар, за неспазени часове на почивка. Какво нещо е животът, нито да тръгнеш на път, нито да откажеш. Съдба! Унесена в мислите си стоеше на тъмната улица, а над нея бледата луна

я подкани да се прибира. 

– Ще го пазя вместо теб! Не се страхувай! 

Същата луна виждаше Иван през прозореца на камиона. Винаги беше с него, като любовница. Безмълвна, влюбена и предана спътница на шофьора. Колко

неща ѝ сподели за тези 30 год. чергарски живот, колко тайни ѝ повери! Само тя 

виждаше препятствията на пътя, несправедливите глоби и мъжките сълзи от безсилието му. Обичаше я. 

Тази нощ беше по-красива от всякога и някак закачлива, примамваше го, да я последва. Там горе животът е справедлив, добър и просто устроен. 

Чу се силен трясък и в същият миг камионът пламна. Луната изчезна от погледа на Иван, изчезна и тялото му. Остана само душата, да търси пътя към дома. Да види своята Соня! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

3 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...