Луната изчезна
Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля те!
Соня го целуна и остана на пътя, махайки дълго с ръка. Нещо я тревожеше.
Цял ден беше неспокойна, клиентите я дразнеха, а началникът и донесе само едри банкноти. Как да плаща хартия и пластмаса за левчета с 20 и 50лв?
Никой не се интересуваше за нищо в тази фирма, освен за още и още купища, тонове черни и цветни метали. Никога не е предполагала, че се печелят пари от
боклуци, докато не прие тази работа, заради мъжа си. Той свикна да работят заедно, да го посреща и изпраща на кантара. Винаги ги искаха в екип-шофьор и касиерка. Така попаднаха и в тази малка фирма, но в сравнение с предишната
всеки вършеше по няколко дейности за без пари. Соня имаше остър език и не се примиряваше с положението, за разлика от мъжа си, който кротко и тихо изпълняваше заповедите им. Всичко беше за негова сметка. Зачестиха актовете на Иван за неизправност, за превишен товар, за неспазени часове на почивка. Какво нещо е животът, нито да тръгнеш на път, нито да откажеш. Съдба! Унесена в мислите си стоеше на тъмната улица, а над нея бледата луна
я подкани да се прибира.
– Ще го пазя вместо теб! Не се страхувай!
Същата луна виждаше Иван през прозореца на камиона. Винаги беше с него, като любовница. Безмълвна, влюбена и предана спътница на шофьора. Колко
неща ѝ сподели за тези 30 год. чергарски живот, колко тайни ѝ повери! Само тя
виждаше препятствията на пътя, несправедливите глоби и мъжките сълзи от безсилието му. Обичаше я.
Тази нощ беше по-красива от всякога и някак закачлива, примамваше го, да я последва. Там горе животът е справедлив, добър и просто устроен.
Чу се силен трясък и в същият миг камионът пламна. Луната изчезна от погледа на Иван, изчезна и тялото му. Остана само душата, да търси пътя към дома. Да види своята Соня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
