Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
17.01.2018 г., 0:32 ч.

Луната изчезна 

  Проза » Разкази
995 3 10
1 мин за четене

Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:

– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност. 

На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля те! 

Соня го целуна и остана на пътя, махайки дълго с ръка. Нещо я тревожеше. 

Цял ден беше неспокойна, клиентите я дразнеха, а началникът и донесе само едри банкноти. Как да плаща хартия и пластмаса за левчета с 20 и 50лв?

Никой не се интересуваше за нищо в тази фирма, освен за още и още купища, тонове черни и цветни метали. Никога не е предполагала, че се печелят пари от 

боклуци, докато не прие тази работа, заради мъжа си. Той свикна да работят заедно, да го посреща и изпраща на кантара. Винаги ги искаха в екип-шофьор и касиерка. Така попаднаха и в тази малка фирма, но в сравнение с предишната

всеки вършеше по няколко дейности за без пари. Соня имаше остър език и не се примиряваше с положението, за разлика от мъжа си, който кротко и тихо изпълняваше заповедите им. Всичко беше за негова сметка. Зачестиха актовете на Иван за неизправност, за превишен товар, за неспазени часове на почивка. Какво нещо е животът, нито да тръгнеш на път, нито да откажеш. Съдба! Унесена в мислите си стоеше на тъмната улица, а над нея бледата луна

я подкани да се прибира. 

– Ще го пазя вместо теб! Не се страхувай! 

Същата луна виждаше Иван през прозореца на камиона. Винаги беше с него, като любовница. Безмълвна, влюбена и предана спътница на шофьора. Колко

неща ѝ сподели за тези 30 год. чергарски живот, колко тайни ѝ повери! Само тя 

виждаше препятствията на пътя, несправедливите глоби и мъжките сълзи от безсилието му. Обичаше я. 

Тази нощ беше по-красива от всякога и някак закачлива, примамваше го, да я последва. Там горе животът е справедлив, добър и просто устроен. 

Чу се силен трясък и в същият миг камионът пламна. Луната изчезна от погледа на Иван, изчезна и тялото му. Остана само душата, да търси пътя към дома. Да види своята Соня! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато Луната изчезна »

3 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??