Луната изчезна
Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля те!
Соня го целуна и остана на пътя, махайки дълго с ръка. Нещо я тревожеше.
Цял ден беше неспокойна, клиентите я дразнеха, а началникът и донесе само едри банкноти. Как да плаща хартия и пластмаса за левчета с 20 и 50лв?
Никой не се интересуваше за нищо в тази фирма, освен за още и още купища, тонове черни и цветни метали. Никога не е предполагала, че се печелят пари от
боклуци, докато не прие тази работа, заради мъжа си. Той свикна да работят заедно, да го посреща и изпраща на кантара. Винаги ги искаха в екип-шофьор и касиерка. Така попаднаха и в тази малка фирма, но в сравнение с предишната
всеки вършеше по няколко дейности за без пари. Соня имаше остър език и не се примиряваше с положението, за разлика от мъжа си, който кротко и тихо изпълняваше заповедите им. Всичко беше за негова сметка. Зачестиха актовете на Иван за неизправност, за превишен товар, за неспазени часове на почивка. Какво нещо е животът, нито да тръгнеш на път, нито да откажеш. Съдба! Унесена в мислите си стоеше на тъмната улица, а над нея бледата луна
я подкани да се прибира.
– Ще го пазя вместо теб! Не се страхувай!
Същата луна виждаше Иван през прозореца на камиона. Винаги беше с него, като любовница. Безмълвна, влюбена и предана спътница на шофьора. Колко
неща ѝ сподели за тези 30 год. чергарски живот, колко тайни ѝ повери! Само тя
виждаше препятствията на пътя, несправедливите глоби и мъжките сълзи от безсилието му. Обичаше я.
Тази нощ беше по-красива от всякога и някак закачлива, примамваше го, да я последва. Там горе животът е справедлив, добър и просто устроен.
Чу се силен трясък и в същият миг камионът пламна. Луната изчезна от погледа на Иван, изчезна и тялото му. Остана само душата, да търси пътя към дома. Да види своята Соня!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
