Когато си сам, когато си тъжен, аз съм тук. Не страдай и не скърби, а просто се вгледай в живота. Открий своите загърбени мечти. Аз ще те хвана за ръка и ще полетим. По-леки от всякога, по-волни от вятъра. Реем се, толкова млади и диви, с коси разпилени. Ето, бавно настигаме дъгата, така пъстра и красива. И докато мигнем... вече сме до нея. Пръстите ни нежно се плъзгат по цветовете. Каква прекрасна феерия!
Сблъскваме се с пухкав облак. Колко е мек, бял и чист. Усещаме с всяка една част от телата си докосването му, по-нежно от майчина ласка. Спокойствие и безгрижие.
Стисвам ръката ти по-силно, защото напред е мрачно, а връщане назад няма. Проблясва светкавица, а след нея се чува и гръм. Усмивките вече ги няма, останал е само страхът. Боим се да не бъдем разделени от тази буря. Усещаме и първите капки дъжд, които се ронят от тъмнината. Толкова са тежки...
Боли! Не ме пускай! Не ме пускай, моля те!
Пръстите посиняват от студа и силата, с която се държим. Ураганният вятър ни разделя малко ...