1 част
Беше рано, но очите на Джейн бяха широко отворени и кристално-синия и поглед пронизваше стаята. Не беше спала почти цялата нощ. Днес беше денят. Щеше да му каже, че вече не иска да са заедно. Как ли щеше да го приеме той? Винаги е бил твърд и е понасял всичките и капризи, и задоволявал желанията и... Но не веднъж е показвал, че я обича и страда от многобройните и флиртове и закачки с останалите момчета. А сега всичко щеше да свърши. Тя отдавна не го обичаше, но защо и бе толкова трудно да се раздели с него? Дали беше свикнала с обичта му или просто не обичаше разделите... Взе мобилния телефон. Инкрустираните камъни по капачето заблестяха от слънчевите лъчи, нахлули през прозореца. Набра номера му, но когато чу гласа му от отсещната страна, силите не и стигнаха и затвори телефона.
Джеймс - момчето, за чийто живот копнееха всички останали. Отвори сънените си очи и погледът му както всяка сутрин падна върху снимката на Джейн, гордо заела почетното си място на нощното му шкафче. Русите и коси бяха разпиляни от вятъра, тялото и бе перфектно, а очите и го изпепеляваха, макар и само на снимката. Обичаше я, колкото и невероятно да звучеше това за момче като него. Искаше да е с нея до края или поне до бала, когато смяташе да я разкара, ако все още не е спал с нея. Телефонът му звънна. Беше тя, но защо затвори още след първия свободен сигнал? Набра номера и нямаше търпение да чуе гласа и, който толкова го възбуждаше...
- Джейн? Как си, бейби? Защо затвори преди малко?
- Ами, аз... няма значение... Трябва да се видим!
- Случило ли се е нещо?
- Всъщност да, искам да кажа не, но... да!
- Звучиш странно...
- Ще те чакам след час у нас – прекъсна го тя – не закъснявай
Джеймс чу свободен сигнал.
Не закъсня разбира се. Тя го посрещна на вратата. Липсваха обичайната прегръдка и целувка. Джеймс почувства необичайна студенина в гласа и.
- Джеймс. Мисля, че е време да се разделим.
Думите и се забиха като ножове в сърцето му.
Очакваше всичко друго, но не и това. В миг всичката му любов изчезна в небитието. Помисли си „Тази руса глупачка! Никой не може да постъпва така с Джеймс! Кучко, ще си платиш за това!”. Усмихна се престорено. Обърна се и с горда крачка пое към вратата.
- Затвори вратата когато излизаш – чу се нежния и, изпълнен с финес глас.
Това бе прекалено. Нима тя не осъзнаваше в какво се бе забъркала, още щом излезе с него зе пръв път. Винаги ли очакваше той да е найното добро момче!? Обърна се и зашлеви нейното бяло, изкусно гримирано лице. В следващия миг съжаляваше, но какво толкова? Тази глупачка трябваше да си получи заслуженото. Родителите и не бяха в къщата. Тя се бе сгушила в ъгъла и плачеше. Дали да не получи още сега това, за което трябваше да чака до бала? Защо не. Джеймс хвана грубо нежната и китка и с един замах я захвърли на леглото. Диамантената гривна, подарък от баща и, се разпиля на пода. Тя крещеше и се дърпаше, но имаше ли смисъл? Джеймс беше много по-силен от нея, а и нямаше никой наоколо в момемта. Тоя я изнасили брутално. Сега си беше взел онова, което си бе заслужил с многобройните букети, картички, лигави плюшени играчки и платените сметки в най-луксозните заведения. Негово право беше! Поне той така си мислеше...