Льончо Канапа-Десета част
Произведение от няколко части « към първа част
В края на август 1927 година започна едно тихо вълнение в душата на дядо Янаки.Онези сънища,дето го сполетяха в майските вечери на Стара Загора сякаш идеха с реални контури.Еленко биваше да се изучи и нареди там,където заслужава!
Но сега читателите заслужават да знаят:откъде-накъде Еленко придоби това, не чак дотам многозначително и много интересно прозвище, Канапа?!
Понеже,дядо Янаки търгуваше със стока "от първа ръка",при него пазаруваха чизмари*,дюлгери*,терзии*;и прочие народонаселение на голяма част от старозагорските еснафи.И тъй като настъпи едно успокоение на тежненията по репарациите, все пак бяха изминали десетина години от войни,революции и други социални несгоди, търговията потръгна "с две напред-една назад"...А щом търговията потръгне,значи идат добри за хората времена!
Имаше един Аргир,от ония майстори-гурбетчии,които идеха главно от Радомир, Брезник, абе "все роднини",както ги зовеше дядо Янаки, защото, колко е от Брезник до Охрид, или още повече до Струмица,нали?
Та този Аргир,като дойде отпървом в лавката на бай Янаки, взе, че се представи почтително и донякъде авторитетно.Понакупи няколко аршина
канап,поръчка даде за три сандъка с гвоздеи,и още бая стока като отвеси,мистрии и всичко необходимо за един строител.Веднага плати откупеното,като остави "капаро"* за поръчаното.И тогава,човек получава доверието на отсрещната страна.С две думи:пито-платено.Ако в миналото е имало такива като Матей Миткалото,то не са били по-малко,дори повече като Аргир, за да изхранват семействата си.Защото Матей Миткалото е имал мисия за освобождаването на българите от ярема на робството, докато Аргир и такива съзидатели като него са се трудили за благоденствието на близките си.
След като Аргир взе да купува редовно от бай Янаки,той похвали пред другите майстори акуратността в изпълнението на поръчките.И всичко това, някак незабележимо съпровождаше мнението,че на Янаки Канапа стоката е "о кей"!
Аргир не искаше да се отнася непочтено към неговия земляк,но пък бай Янаки не придиряше кой знае колко, важното е "алъш-вериша" да върви!
Майстор Аргир беше на около до петдесет годишен.След войната, в началото на 1920 година през Франция замина за Ню Йорк.Там работи по строителството на сгради и мостове между отделните квартали на "Ябълката",защото градът е разположен на острови и бреговете на материка,който осигуряваше с портове и огромни складове търговията между Америка и останалите на изток пазари в Европа и Африка.
Майстор Аргир, като всеки мечтател и сладкодумец, още повече за самочувствие и авторитет,отколкото да се провери дали е истина или пък самоизхвърляне,често казваше:"Ти,мой човек, не ме учи!Ела да те покача на скеле на 47 етаж на Емпайър Стейтс Билдинг, където оформях фасадата му в Ню Йорк за 25 долара дневна наденица,че тогава ме учи!"
На един от рейдовете на Майстор Аргир при покупка и нови поръчки от Дядо Янаки присъстваше и Еленко преди да замине за Париж.Той внимателно изслуша хвалбите на Аргир за работата му в Америка и уж разсеяно добави:"Правилното изговаряне е Емпайър Стейт Билдинг,което в превод означава Император на Държавното Строителство."
-Ти пък,кой си,че да ме учиш на английски!?
Знаеш ли, че аз познавам Ню Йорк на пръсти!Знаеш ли,че Манхатън е по-голям от София, не се предаваше Майстор Аргир?!
Дядо Янаки с усмивка оповести, че това е внук му, който само след месец ще бори науките в Париж...
Изведнъж Аргир промени удивително физиономията си и само успя да изрече:"Значи, това е Малкият ти внук,сиреч,Канапчето?Прощавай,бай Янаки!"
Всички участници в тази колкото и смешна, толкова и поучителна история дружно се разсмяха.
чизмари,дюлгери и терзии-обущари,строители и шивачи
капаро-предплатена услуга
Следва продължение
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Малко повече от час, но... не съм дребнава, чакам си следващата част
-
Разбира се, едва ли ще повторя рефрена от песента на Емил Димитров,защото тази песен беше хит в българската казарма!
-
"Аз чакам, чакам, вече час, и свиря тоз сигнал, от песничка, която бях ти пял"
-
"Аз чакам, чакам, вече час, и свиря тоз сигнал, от песничка, която бях ти пял"
-
Благодаря за коментара, DPP (Smooth)!🙂
-
Наваксвам, Стойчо, че нещо напоследък време нямам.
Сладкодумен си -
Благодаря за коментара, Латинка-Златна!
-
Чакам продължението, Ranrozar (Стойчо Станев)!
Благословена вечер за теб и твоето семейство! -
Благодаря за коментара и оценката, Николай!
-
Става ми все по-интересно, Стойчо!
-
Благодаря, Пепи!
Благодаря за коментара и бъдещите ти проекти, Георги!
Благодаря за коментара и оценката, Младен!
По онова време една прилична надница на честен американски докер е между 5-7 долара, разбира се, че не споменавам онези, които са се занимавали с укриване и разпространение на алкохол. Все пак тогава в Американските щати има Федерален закон за т.н."сух режим",но това са други манджи.😉 -
Все по-интересно ми става, Стойчо.
Толкова увлекателно разказваш за времена, които живо ме интерисуват.
Между другото, 25 долара по онова време са били доста пара.
Поздравление! -
Колега строител.
Е, от друго време, но при правилна употреба отвесът се конкурира с лазара.
Така и не се научих да работя с такова нещо, но още като почнах се ориентирах към най-доброто от новото (въпреки, че бая съм работил и с водна нивелация...) и досега така.
Като чета творби по моята професия, често се питам, кога ще продължа 1 свой тематичен проект, но няма да е и тая година види се 🤣
Опс, отплеснах се с нивелацията 😊
Поздравявам те -
Благодаря!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
