Льончо Канапа-Десета част

    В края на  август 1927 година започна едно тихо вълнение в душата на дядо Янаки.Онези сънища,дето го сполетяха в майските вечери на Стара Загора сякаш идеха с реални контури.Еленко биваше да се изучи и нареди там,където заслужава!

    Но сега читателите заслужават да знаят:откъде-накъде Еленко придоби това, не чак дотам многозначително и много интересно прозвище, Канапа?!

    Понеже,дядо Янаки търгуваше със стока "от първа ръка",при него пазаруваха чизмари*,дюлгери*,терзии*;и прочие народонаселение на голяма част от старозагорските еснафи.И тъй като настъпи едно успокоение на тежненията по репарациите, все пак бяха изминали десетина години от войни,революции и други социални несгоди, търговията потръгна "с две напред-една назад"...А щом търговията потръгне,значи идат добри за хората времена!

     Имаше един Аргир,от ония майстори-гурбетчии,които идеха главно от Радомир, Брезник, абе "все роднини",както ги зовеше дядо Янаки, защото, колко е от Брезник до Охрид, или още повече до Струмица,нали?

      Та този Аргир,като дойде отпървом в лавката на бай Янаки, взе, че се представи почтително и донякъде авторитетно.Понакупи няколко аршина 

канап,поръчка даде за три сандъка с гвоздеи,и още бая стока като отвеси,мистрии и всичко необходимо за един строител.Веднага плати откупеното,като остави "капаро"* за поръчаното.И тогава,човек получава доверието на отсрещната страна.С две думи:пито-платено.Ако в миналото е имало такива като Матей Миткалото,то не са били по-малко,дори повече като Аргир, за да изхранват семействата си.Защото Матей Миткалото е имал мисия за освобождаването на българите от ярема на робството, докато Аргир и такива съзидатели като него са се трудили за благоденствието на близките си. 

     След като Аргир взе да купува редовно от бай Янаки,той похвали пред другите майстори акуратността в изпълнението на поръчките.И всичко това, някак незабележимо съпровождаше мнението,че на Янаки Канапа стоката е "о кей"!

     Аргир не искаше да се отнася непочтено към неговия земляк,но пък бай Янаки не придиряше кой знае колко, важното е "алъш-вериша" да върви!

     Майстор Аргир беше на около до петдесет годишен.След войната, в началото на 1920 година през Франция замина за Ню Йорк.Там работи по строителството на сгради и мостове между отделните квартали на "Ябълката",защото градът е разположен на острови и бреговете на материка,който осигуряваше с портове и огромни складове търговията между Америка и останалите на изток пазари в Европа и Африка. 

     Майстор Аргир, като всеки мечтател и сладкодумец, още повече за самочувствие и авторитет,отколкото да се провери дали е истина или пък самоизхвърляне,често казваше:"Ти,мой човек, не ме учи!Ела да те покача на скеле на 47 етаж на Емпайър Стейтс Билдинг, където оформях фасадата му в Ню Йорк за 25 долара дневна наденица,че тогава ме учи!"

     На един от рейдовете на Майстор Аргир при покупка и нови поръчки от Дядо Янаки присъстваше и Еленко преди да замине за Париж.Той внимателно изслуша хвалбите на Аргир за работата му в Америка и уж разсеяно добави:"Правилното изговаряне е Емпайър Стейт Билдинг,което в превод означава Император на Държавното Строителство."

      -Ти пък,кой си,че да ме учиш на английски!?

Знаеш ли, че аз познавам Ню Йорк на пръсти!Знаеш ли,че Манхатън е по-голям от София, не се предаваше Майстор Аргир?!

      Дядо Янаки с усмивка оповести, че това е внук му, който само след месец ще бори науките в Париж...

      Изведнъж Аргир промени удивително физиономията си и само успя да изрече:"Значи, това е Малкият ти внук,сиреч,Канапчето?Прощавай,бай Янаки!"

       Всички участници в тази колкото и смешна, толкова и поучителна история дружно се разсмяха.

чизмари,дюлгери и терзии-обущари,строители и шивачи

капаро-предплатена услуга 

Следва продължение