18 jun 2023, 17:04

 Льончо Канапа

  Prosa » Relatos
773 4 11

Произведение от няколко части

1 мин за четене

   Хубава е нашата природа по Загоре!Равно е,до де дъх ти стигне, пък после, поглеж, някоя двугърба природна даденост, същински момински бюст!

   -Тате, как се дума, ей онова бърдо? - попита Еленко, а тейко му, след мъдър размисъл го поучи миротворно, че е още дребен за похотливи мисли.

   -Ама, тате! Бате Гунко дума, че са "Момини цици", верно ли?

   Семейство Хайлазови претърпя несгодите на Балканските войни, като по време на Първата Всемирна война се надяваше, че България ще спечели и те пак ще да се върнат край Охридското езеро...

   Но, уви! Не всичко се случва по мечтите ни!

    Правителството: що можа - стори по линията на една Спогодба Кафандарис-Моллов. Българите бежанци бяха оземлени, построиха им скромни кирпичени къщи в дворове по един декар,а техните имоти в Източна и Беломорска Тракия, както и в Македония бяха заети от турски,гръцки и сръбски разселници. Големи маси население, по изконните им от векове земи, бяха преселени в границите на нови държавни владения. С няколко думи накратко - прекъсваха се родовоетнически, верски и дори; и преди всичко, емоционални състояния!

   Семейство Хайлазови, в противовес на името си,бяха работни и имотни в град Охрид, където въртяха няколко магазина за месо, риба и зеленчуци...

Имаха късмета да попаднат в  Ески Заара(Стара Загора) и със спечелените с търговия пари и злато успяха да закупят къщичка с двор,докато ги оземлиха, заедно с десетина други бежански семейства в село Тракия.

Селото отстоеше между Хасково и Стара Загора. Семейството което броеше дванадесет мина се раздели на две. Бащата на Еленко с майката и братчето му заминаха на село, а чичо му Спиридон и тетка му Смарагда с децата си останаха при дядо Янаки и баба Мария, които чакаха дните си...

 

Следва продължение...

   

    

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...