18 jun 2023, 17:04

 Льончо Канапа

  Prosa » Relatos
778 4 11

Произведение от няколко части

1 мин за четене

   Хубава е нашата природа по Загоре!Равно е,до де дъх ти стигне, пък после, поглеж, някоя двугърба природна даденост, същински момински бюст!

   -Тате, как се дума, ей онова бърдо? - попита Еленко, а тейко му, след мъдър размисъл го поучи миротворно, че е още дребен за похотливи мисли.

   -Ама, тате! Бате Гунко дума, че са "Момини цици", верно ли?

   Семейство Хайлазови претърпя несгодите на Балканските войни, като по време на Първата Всемирна война се надяваше, че България ще спечели и те пак ще да се върнат край Охридското езеро...

   Но, уви! Не всичко се случва по мечтите ни!

    Правителството: що можа - стори по линията на една Спогодба Кафандарис-Моллов. Българите бежанци бяха оземлени, построиха им скромни кирпичени къщи в дворове по един декар,а техните имоти в Източна и Беломорска Тракия, както и в Македония бяха заети от турски,гръцки и сръбски разселници. Големи маси население, по изконните им от векове земи, бяха преселени в границите на нови държавни владения. С няколко думи накратко - прекъсваха се родовоетнически, верски и дори; и преди всичко, емоционални състояния!

   Семейство Хайлазови, в противовес на името си,бяха работни и имотни в град Охрид, където въртяха няколко магазина за месо, риба и зеленчуци...

Имаха късмета да попаднат в  Ески Заара(Стара Загора) и със спечелените с търговия пари и злато успяха да закупят къщичка с двор,докато ги оземлиха, заедно с десетина други бежански семейства в село Тракия.

Селото отстоеше между Хасково и Стара Загора. Семейството което броеше дванадесет мина се раздели на две. Бащата на Еленко с майката и братчето му заминаха на село, а чичо му Спиридон и тетка му Смарагда с децата си останаха при дядо Янаки и баба Мария, които чакаха дните си...

 

Следва продължение...

   

    

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...