22.08.2023 г., 18:22  

 Льончо Канапа-Десета част

641 4 14

Произведение от няколко части към първа част

3 мин за четене

    В края на  август 1927 година започна едно тихо вълнение в душата на дядо Янаки.Онези сънища,дето го сполетяха в майските вечери на Стара Загора сякаш идеха с реални контури.Еленко биваше да се изучи и нареди там,където заслужава!

    Но сега читателите заслужават да знаят:откъде-накъде Еленко придоби това, не чак дотам многозначително и много интересно прозвище, Канапа?!

    Понеже,дядо Янаки търгуваше със стока "от първа ръка",при него пазаруваха чизмари*,дюлгери*,терзии*;и прочие народонаселение на голяма част от старозагорските еснафи.И тъй като настъпи едно успокоение на тежненията по репарациите, все пак бяха изминали десетина години от войни,революции и други социални несгоди, търговията потръгна "с две напред-една назад"...А щом търговията потръгне,значи идат добри за хората времена!

     Имаше един Аргир,от ония майстори-гурбетчии,които идеха главно от Радомир, Брезник, абе "все роднини",както ги зовеше дядо Янаки, защото, колко е от Брезник до Охрид, или още повече до Струмица,нали?

      Та този Аргир,като дойде отпървом в лавката на бай Янаки, взе, че се представи почтително и донякъде авторитетно.Понакупи няколко аршина 

канап,поръчка даде за три сандъка с гвоздеи,и още бая стока като отвеси,мистрии и всичко необходимо за един строител.Веднага плати откупеното,като остави "капаро"* за поръчаното.И тогава,човек получава доверието на отсрещната страна.С две думи:пито-платено.Ако в миналото е имало такива като Матей Миткалото,то не са били по-малко,дори повече като Аргир, за да изхранват семействата си.Защото Матей Миткалото е имал мисия за освобождаването на българите от ярема на робството, докато Аргир и такива съзидатели като него са се трудили за благоденствието на близките си. 

     След като Аргир взе да купува редовно от бай Янаки,той похвали пред другите майстори акуратността в изпълнението на поръчките.И всичко това, някак незабележимо съпровождаше мнението,че на Янаки Канапа стоката е "о кей"!

     Аргир не искаше да се отнася непочтено към неговия земляк,но пък бай Янаки не придиряше кой знае колко, важното е "алъш-вериша" да върви!

     Майстор Аргир беше на около до петдесет годишен.След войната, в началото на 1920 година през Франция замина за Ню Йорк.Там работи по строителството на сгради и мостове между отделните квартали на "Ябълката",защото градът е разположен на острови и бреговете на материка,който осигуряваше с портове и огромни складове търговията между Америка и останалите на изток пазари в Европа и Африка. 

     Майстор Аргир, като всеки мечтател и сладкодумец, още повече за самочувствие и авторитет,отколкото да се провери дали е истина или пък самоизхвърляне,често казваше:"Ти,мой човек, не ме учи!Ела да те покача на скеле на 47 етаж на Емпайър Стейтс Билдинг, където оформях фасадата му в Ню Йорк за 25 долара дневна наденица,че тогава ме учи!"

     На един от рейдовете на Майстор Аргир при покупка и нови поръчки от Дядо Янаки присъстваше и Еленко преди да замине за Париж.Той внимателно изслуша хвалбите на Аргир за работата му в Америка и уж разсеяно добави:"Правилното изговаряне е Емпайър Стейт Билдинг,което в превод означава Император на Държавното Строителство."

      -Ти пък,кой си,че да ме учиш на английски!?

Знаеш ли, че аз познавам Ню Йорк на пръсти!Знаеш ли,че Манхатън е по-голям от София, не се предаваше Майстор Аргир?!

      Дядо Янаки с усмивка оповести, че това е внук му, който само след месец ще бори науките в Париж...

      Изведнъж Аргир промени удивително физиономията си и само успя да изрече:"Значи, това е Малкият ти внук,сиреч,Канапчето?Прощавай,бай Янаки!"

       Всички участници в тази колкото и смешна, толкова и поучителна история дружно се разсмяха.

 

 

чизмари,дюлгери и терзии-обущари,строители и шивачи

капаро-предплатена услуга 

 

Следва продължение 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малко повече от час, но... не съм дребнава, чакам си следващата част
  • Разбира се, едва ли ще повторя рефрена от песента на Емил Димитров,защото тази песен беше хит в българската казарма!
  • "Аз чакам, чакам, вече час, и свиря тоз сигнал, от песничка, която бях ти пял"
  • "Аз чакам, чакам, вече час, и свиря тоз сигнал, от песничка, която бях ти пял"
  • Благодаря за коментара, DPP (Smooth)!🙂

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...