Може би, вече е видно, че Еленко не замина с родителите си на село,а остана в Стара Загора при баба Мария и дядо Янаки.
Еленко се появи на този свят в Охрид през смутната за Македония 1903 година. Илинденско-Преображенското въстание както избухна като августовски пожар, запалил главите на българите в Беломорска и Източна Тракия, така и потъна в кръв и разруха на непокорните селища...
И след всеки погром: оставаха разбитите съдби на озлочестени семейства и траурни помени!
И въпреки това, една жажда на несбъднатост, крепена от желание да се видят обединени от Вяра и национален идеал тихо живееше като незагаснала вощеница в душите на македонските и одрински българи.
Но това минало се явяваше като ефимерно видение и крушение, което идваше понякога в сънищата на възрастните, изстрадали и бежанските пътища към Стара България.
Дядо Янаки пое грижата да запише и настоява Елен Хайлазов да завърши
Мъжката гимназия в Стара Загора, като с малката търговия която завъртя се надяваше да помогне, щото внук му да се изучи поне за прогимназиален даскал. Пък мислеше, защо да не продължи и по-нагоре!
Ей така вървяха дните на смутната 1919 година, която попари надеждата на българите за някакъв справедлив мир в Ньой...
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
По Българско родителите на наследниците се радват на знанията и уменията им.
Но това е общо валиден човешки стремеж.
Нали помните думите на Хектор при раждането на сина му:"Да бъде храбър,мъдростта да го води в делата,със силата на познанието..."