22 jun 2023, 19:33

 Льончо Канапа - Втора част 

  Prosa » Relatos
412 6 11
Произведение от няколко части « към първа част
1 мин за четене

    Може би, вече е видно, че Еленко не замина с родителите си на село,а остана в Стара Загора при баба Мария и дядо Янаки.

     Еленко се появи на този свят в Охрид през смутната за Македония 1903 година. Илинденско-Преображенското въстание както избухна като августовски пожар, запалил главите на българите в Беломорска и Източна Тракия, така и потъна в кръв и разруха на непокорните селища...

    И след всеки погром: оставаха разбитите съдби на озлочестени семейства и траурни помени!

    И въпреки това, една жажда на несбъднатост, крепена от желание да се видят обединени от Вяра и национален идеал тихо живееше като незагаснала вощеница в душите на македонските и одрински българи.

    Но това минало се явяваше като ефимерно видение и крушение, което идваше понякога в сънищата на възрастните, изстрадали и бежанските пътища към Стара България. 

     Дядо Янаки пое грижата да запише и настоява Елен Хайлазов да завърши 

Мъжката гимназия в Стара Загора, като с малката търговия която завъртя се надяваше да помогне, щото внук му да се изучи поне за прогимназиален даскал. Пък мислеше, защо да не продължи и по-нагоре!

      Ей така вървяха дните на смутната 1919 година, която попари надеждата на българите за някакъв справедлив мир в Ньой...

    

» следваща част...

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара, Катя?
    По Българско родителите на наследниците се радват на знанията и уменията им.
    Но това е общо валиден човешки стремеж.
    Нали помните думите на Хектор при раждането на сина му:"Да бъде храбър,мъдростта да го води в делата,със силата на познанието..."
  • И в миналото родителите са настоявали на децата си да се изучат и сега е така. Надявам се краят да е хубав.
  • Всеки според биоритмите си!🙃
  • Мен пък нещо ме хвана канапа и дори и нощем не пиша, само дебна на гюме да чета, че по-лесно
  • Вече пиша само нощем!Нощем!
    Благодаря за коментара, Пепи!😉
  • Още! Още!
  • Благодаря за коментара, Миночка!
    Благодаря за Любими, Николай!
  • Заинтригува ме, Стийчо!
    Следя с интерес.
  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • Благодаря за Любими, Елка!
    Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    В днешна България живеят стотици хиляди наследници на бежанците от тези времена.Фактически България граничи сама със себе си.Това е разказ,който носи в сюжета си не патетични патриотични изблици,а страданието като сеяч на погаснали надежди...
  • За интересно време разказваш, Стойчо. Интригуваш!
Propuestas
: ??:??