22 jun 2023, 19:33

 Льончо Канапа - Втора част

  Prosa » Relatos
674 6 11

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

    Може би, вече е видно, че Еленко не замина с родителите си на село,а остана в Стара Загора при баба Мария и дядо Янаки.

     Еленко се появи на този свят в Охрид през смутната за Македония 1903 година. Илинденско-Преображенското въстание както избухна като августовски пожар, запалил главите на българите в Беломорска и Източна Тракия, така и потъна в кръв и разруха на непокорните селища...

    И след всеки погром: оставаха разбитите съдби на озлочестени семейства и траурни помени!

    И въпреки това, една жажда на несбъднатост, крепена от желание да се видят обединени от Вяра и национален идеал тихо живееше като незагаснала вощеница в душите на македонските и одрински българи.

    Но това минало се явяваше като ефимерно видение и крушение, което идваше понякога в сънищата на възрастните, изстрадали и бежанските пътища към Стара България. 

     Дядо Янаки пое грижата да запише и настоява Елен Хайлазов да завърши 

Мъжката гимназия в Стара Загора, като с малката търговия която завъртя се надяваше да помогне, щото внук му да се изучи поне за прогимназиален даскал. Пък мислеше, защо да не продължи и по-нагоре!

      Ей така вървяха дните на смутната 1919 година, която попари надеждата на българите за някакъв справедлив мир в Ньой...

    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара, Катя?
    По Българско родителите на наследниците се радват на знанията и уменията им.
    Но това е общо валиден човешки стремеж.
    Нали помните думите на Хектор при раждането на сина му:"Да бъде храбър,мъдростта да го води в делата,със силата на познанието..."
  • И в миналото родителите са настоявали на децата си да се изучат и сега е така. Надявам се краят да е хубав.
  • Всеки според биоритмите си!🙃
  • Мен пък нещо ме хвана канапа и дори и нощем не пиша, само дебна на гюме да чета, че по-лесно
  • Вече пиша само нощем!Нощем!
    Благодаря за коментара, Пепи!😉

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...