22 jun 2023, 19:33

 Льончо Канапа - Втора част

  Prosa » Relatos
677 6 11

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

    Може би, вече е видно, че Еленко не замина с родителите си на село,а остана в Стара Загора при баба Мария и дядо Янаки.

     Еленко се появи на този свят в Охрид през смутната за Македония 1903 година. Илинденско-Преображенското въстание както избухна като августовски пожар, запалил главите на българите в Беломорска и Източна Тракия, така и потъна в кръв и разруха на непокорните селища...

    И след всеки погром: оставаха разбитите съдби на озлочестени семейства и траурни помени!

    И въпреки това, една жажда на несбъднатост, крепена от желание да се видят обединени от Вяра и национален идеал тихо живееше като незагаснала вощеница в душите на македонските и одрински българи.

    Но това минало се явяваше като ефимерно видение и крушение, което идваше понякога в сънищата на възрастните, изстрадали и бежанските пътища към Стара България. 

     Дядо Янаки пое грижата да запише и настоява Елен Хайлазов да завърши 

Мъжката гимназия в Стара Загора, като с малката търговия която завъртя се надяваше да помогне, щото внук му да се изучи поне за прогимназиален даскал. Пък мислеше, защо да не продължи и по-нагоре!

      Ей така вървяха дните на смутната 1919 година, която попари надеждата на българите за някакъв справедлив мир в Ньой...

    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара, Катя?
    По Българско родителите на наследниците се радват на знанията и уменията им.
    Но това е общо валиден човешки стремеж.
    Нали помните думите на Хектор при раждането на сина му:"Да бъде храбър,мъдростта да го води в делата,със силата на познанието..."
  • И в миналото родителите са настоявали на децата си да се изучат и сега е така. Надявам се краят да е хубав.
  • Всеки според биоритмите си!🙃
  • Мен пък нещо ме хвана канапа и дори и нощем не пиша, само дебна на гюме да чета, че по-лесно
  • Вече пиша само нощем!Нощем!
    Благодаря за коментара, Пепи!😉

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...