22.06.2023 г., 19:33

 Льончо Канапа - Втора част

671 6 11

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

    Може би, вече е видно, че Еленко не замина с родителите си на село,а остана в Стара Загора при баба Мария и дядо Янаки.

     Еленко се появи на този свят в Охрид през смутната за Македония 1903 година. Илинденско-Преображенското въстание както избухна като августовски пожар, запалил главите на българите в Беломорска и Източна Тракия, така и потъна в кръв и разруха на непокорните селища...

    И след всеки погром: оставаха разбитите съдби на озлочестени семейства и траурни помени!

    И въпреки това, една жажда на несбъднатост, крепена от желание да се видят обединени от Вяра и национален идеал тихо живееше като незагаснала вощеница в душите на македонските и одрински българи.

    Но това минало се явяваше като ефимерно видение и крушение, което идваше понякога в сънищата на възрастните, изстрадали и бежанските пътища към Стара България. 

     Дядо Янаки пое грижата да запише и настоява Елен Хайлазов да завърши 

Мъжката гимназия в Стара Загора, като с малката търговия която завъртя се надяваше да помогне, щото внук му да се изучи поне за прогимназиален даскал. Пък мислеше, защо да не продължи и по-нагоре!

      Ей така вървяха дните на смутната 1919 година, която попари надеждата на българите за някакъв справедлив мир в Ньой...

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара, Катя?
    По Българско родителите на наследниците се радват на знанията и уменията им.
    Но това е общо валиден човешки стремеж.
    Нали помните думите на Хектор при раждането на сина му:"Да бъде храбър,мъдростта да го води в делата,със силата на познанието..."
  • И в миналото родителите са настоявали на децата си да се изучат и сега е така. Надявам се краят да е хубав.
  • Всеки според биоритмите си!🙃
  • Мен пък нещо ме хвана канапа и дори и нощем не пиша, само дебна на гюме да чета, че по-лесно
  • Вече пиша само нощем!Нощем!
    Благодаря за коментара, Пепи!😉

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...