ИнаКалина
499 11942
4 abr 2019, 22:31

Любов 

  Prosa
576 7 17
4 мин за четене

           Една пролет ме е налегнала... остава само китката да си бодна! Пее ми се, а то e да ревеш и да не спираш. Чула съм, че било нормално като почнат да ти се местят хормоните. Голямо местене и преместване пада...! Лошо ми е, стяга ме отвътре, тресе ме отвънка, натиска ме отгоре... докторът все се майтапи... ако съм имала някой… щели да ми се подредят хормоните в права линия, отгоре до долу! Всичките чакри! От лилавата вика, до червената! Като Коледна елха да съм светела... Може. Може и да светна. Другата Коледа... Защото... те сега лалетата прецъфтяха, обаче утре мушмулите ще зацъфтят... Върви си живота. На него не му пука изобщо, че ми се реве, затова си викам, по-добре да се разпея. Какво пък, съвсем си е нормално да реагираш неадекватно... не! Адекватно. Е, не знам сега кое от двете, но ми казаха, че е нормално. Защото, така трябвало да е. Като ти е едното, да правиш другото, първият клин избивал втория. А вторият, да му мисли той... защото, Деси,... ти за къде си? И лудници няма вече като хората. Щели да ни пускат на свободен ход! Да сме като нормалните. Боже.. Е, пъ, добре... аз не щъ! То тяхното - голям келепир! Двама, трима като мен - и айдее, „кортекса“ им заминавал. Не знам какво е „кортекс“, но така каза нашият доктор, а той си е доста нормален...

Знам къде е проблема. Времето. Времето е виновно! И други неща - налягането, озоновата дупка, разместването на земните пластове, новите метеорити дето падат... ако беше един, да го преживеем... Или вали, или духа. Или грее слънце и пече та се не трае, или студ, да ти изпукат керемидите. А едно време - какво време беше...

Имаше си всичко и всичко си беше на мястото. И извънземните още не бяха дошли. Или поне не ни казваха за тях... Знаехме си - четири сезона, лято като лято, меко и прохладно, умерена зима, дъждовна есен, а пролетта - младост! А сега, всичкото наедно ти идва. С телевизора. С вестника. С телефона... И любов имаше, имаше любов...Като казах любов и се сетих... ей, нали няма да се сърдиш, ако те изям... защото аз, не се сърдя... Навремето, моят ме изяде... и после каза, че било от любов. Обичал ме и затова така ме гризял, с удоволствие. И боя бил от любов. Добре, но защо от любов да ме бие, а на нея от любов да й прави банкова сметка. Що ли ми трябваше да се бъркам... Прегризах му връзката... Такава съм. И аз сърце нося. И любов. Но той ми прегриза живота. Казаха, че не съм добре. Поисках второ мнение. С второто стана... че не ставам за майка. Оказа се, че той има повече любов от мен... и за децата! От мойта, каквото остана - отиде по съдилищата. Те така си мислят. То аз любов имам, колкото искаш. Но съм я скрила! Защото Деси, само тя ми е останала... Но не е за раздаване. И не е за всеки. И не ми е платоническа... но поне единият е напълно задоволен, дали?!... Сега какво, ни младостта ни е младост, ни пролетта - пролет!... но виж, любовта си ни е пак любов! Със слънцето обаче не мога да се оправя... Изплува от изток и тъкмо да го прегърна... облачето го прибере... Извърти се на запад и хоп, вземе, че залезе. ... Все с него ли ще се разправям... И си го нарисувах. Тук. На листа. Да ми е под ръка, по всяко време. Жълтичко ще си го оцветя. На блузката да ми отива, и на теб, нали... и на подводницата... „уи ар ол ин а йеелло събмарин...“ ... Какво стана с тия хора? Потъна ли, изплува ли тази жълтата подводница, спасиха ли се, никой нищо не казва оттогава... а уж, всички живеем в нея... Ей, слушай, знаеш, че те обичам много. Това нашето е любов! Истинска! Ти - вкусен и неустоим! А аз – винаги щастлива, че те има!

Жената погледна към последното парченце в купичката, взе го внимателно с треперещи пръсти, сложи го бавно в устата си, примижа от нежната тръпчивина на сочната ананасова сладост и се усмихна. Лъчите на залеза биеха точно в очите й, но тя нямаше намерение да ги отвори скоро. Тънкото тананикане загъгна в гърлото й и столът се люшна назад под отпуснатата тежест на самотата. Глухата стая се оживи и допълзя до последната светлина за деня, отстъпваща към прозореца.

 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Розали... живот без пролет е като птици без небе! Благодаря ти!
  • Благодаря Миночка за споделеното чувство. Благодаря и радвам се!
  • Петър, Ангелче... чакам, но изглежда няма да ми мине ... сега се сетих за песен на Ленард Коен, в която се казва "в очакване на чудото... нищо друго не ми остана да направя..." Благодаря ви. Сърдечно!
  • Интересна проза пишеш...Деси
  • Благодаря ви от сърце, Иржи, Катя, Пепи, Младен и ...всички... които изпитвате удоволствие.
    Най - общото ми с героинята е, че писах за нея. Тя е събирателен образ. Права си Катя,... не е лошо да си земен, истински... да обичаш ананас толкова, колкото и лудостта на живота. Да се търсиш... Любовта си остава нашата ахилесова пета...
  • споделям с троя, слагам !!!!!
  • Трудно коментирам такива неща. Някак звучат прекалено искрени и лични. Хареса ми героинята ти. Земна, истинска и изпълнена с любов към живота. Така го усетих с това уж обикновено парченце ананас.
  • "Не съм от тях,как,Сийке.."на това ми напомни тоя сладък разказ,Краси!Така скачаш от една дума,за да развиеш разсъждения по нея...Та си вплела и едно време какво е било,и какво е нямало ,ама любовта казваш,че е пак любов...Да така е,но не е същата....По-материална,по-необуздана,по-достъпна е сега,няма я някогашната романтика....А слънцето.ах,какво слънце имаше някога!..ха-ха-ха!Изобщо,бива да разказваш!
  • Надя, Маргарита, светофарът свети в жълто, защото временно замества чакрите, които са на ремонт...Повтарям, временно. Всичко е под контрол...Времето е идеално за издигане към слънцето... Благодаря ви!
  • Добре дошла в клуба...Упс!...На подводницата, Красе!
  • Краси, не знам колко са ти разхвърляни чакрите и хормоните, но разказът е чуден! Много ми хареса!
  • Радвам се, че съм те докоснала. Благодаря за усмивката, Вили!
  • "На свободен ход", в жълто и с много любов в сърцето....прекрасна си! Много ми хареса☺
  • Стойчо, супер образен психо-аналитичен коментар!... Дай всекиму пролетен дъжд и любов! Благодарско!
  • И при теб е нахълтал петият сезон:луда си за любов!Приличаш на млада овошка с всичките ѝ цъфнали ухания, набъбнала от пролетни сокове,готова за летните плодове на радостта в живота! Вятър ще те залюлее,буря ще те опраши и птици ще свият гнездо за обич в душата ти!
    И ще ти е весело, весело, че чак ще ти се плаче от сполетялото те като пролетен дъжд щастие!
    Поздравления, Красимира!
  • Силве, недей така...нормална съм... Поздрави и благодаря!
  • Капки за очите и храна за душата. Вече обичам лудостта ти, Краси. С удоволствие прочетох. Поздравления!
Propuestas
: ??:??