Позвъних й чак в петък вечерта.
- Албена, не исках да те притеснявам през седмицата, искаш ли утре след работа да се видим
- Да може, до 14 съм на работа, какво ще кажеш в 18 часа на Синтагма, изхода на метрото в градинката - решително отговори
- Добре, ще се чакаме там в 18 часа - съгласих се.
Е, нямаше прегръдки , целувки, само силно приятелско ръкостискане.
Тръгнахме надолу по улица Ерму, ех така както се казваше в песента , без цел и посока. Поспирахме се отново пред огромноте витрини, дали разглеждахме модно облечените торсове и лъскавите нещица или оглеждахме самите нас. Застояхме се пред уличните музиканти, представящи се пред публиката за перуанци, наметнати с шарени черги като пончо за автентичност. Две жени в шамански носии играеха заклинателен танц, подрънквайки с връзка миди.
Зоркото ми око преди време ги беше разконспирирало, че късно вечер прибират инструментите си в микробус испанска регистрация и не са така перуански маскирани, но това си е моя констатация, все пак борб ...