Позвъних й чак в петък вечерта.

- Албена, не исках да те притеснявам през седмицата, искаш ли утре след работа да се видим

- Да може, до 14  съм на работа, какво ще кажеш в 18 часа на Синтагма, изхода на метрото в градинката - решително отговори

- Добре, ще се чакаме там в 18 часа - съгласих се.

Е, нямаше прегръдки , целувки, само силно приятелско ръкостискане.

Тръгнахме надолу по улица Ерму,  ех така както се казваше в песента , без цел и посока. Поспирахме се отново пред огромноте витрини, дали разглеждахме модно облечените торсове и лъскавите нещица или оглеждахме самите нас. Застояхме се пред уличните музиканти, представящи се пред публиката за перуанци, наметнати с шарени черги като пончо за автентичност. Две жени в шамански носии играеха заклинателен танц, подрънквайки с връзка миди.

Зоркото ми око преди време ги беше разконспирирало, че късно вечер прибират инструментите си в микробус испанска регистрация и не са така перуански маскирани, но това си е моя констатация, все пак борба за хляб.

Изведнъж в зрителите избухна кавга, вероятно подпийнали слушатели,посегнах машинално, хванах Албена за дланта и прошепнах

- Да се омитаме от тук, може да дойде полиция и да ни привика като  свидетели, и отидоха няколко часа в обяснения.

Ръката й само трепна, но се остави в моята. Проправях път в тълпата здраво стискайки я.

По-надолу отново заглеждахме витрините, или по-скоро дали се държим за ръце и как изглеждаме.

- А  тук е най- добрата сладоледена торта, или мелба, хайде - подръпнах я за ръка подканващо -

Не се притеснявай, може и две седмици след рожден ден да се черпи за него.

- Наистина ли - разсмя се тя- Добре, че моят мина преди два месеца

Разказвахме си накратко как е минала седмицата ни.

- Утре, отново ще разнасям вестници, искаш ли да се чакаме в 11 часа на същото място, ходила ли си на Акропола...

Тя притеснено се сви.

- Само два пъти с едни жени, но препускахме като коне и набързо

- Е, обещавам утре да бъде бавно, само ти трябват удобно убувки - засмях се - Веднъж гледам наконтена кирия с 10 сантиметра токчета, пристъпя едва-едва по излъсканите мрамори, ама чорапите ми бяха закърпени, иначе щях да й ги дам...

- Петроо - прихна да се смее тя

              Тъкмо се  оглеждах с раничка на гърба, от къде може да се появи Албена и тя изникна 

- Навреме съм, нали- през смях попита - Най-мразя да закъснявам за някъде, или някой да се прави на важен и да закъснява.

Ах как ми се искаше като другите да я прегърна, разцелувам по бузките, но само се усмихнах дружелюбно и подадох ръка. Бърборехме отново неангажиращи неща, държах я здраво за дланта като се промушвахме из навалицата. Днес беше безплатно посещение и всеки искаше да види Атина отвисоко. Поспирахме се пред указателните табелки и табла, оглеждахме се за посочените забележителности. Винаги когато съм на Акропола си задавах въпросите, щом ЮНЕСКО плаща, колко ли години ще продължи възстановяването,...и само  кураж ли е необходим като Манолис Глезос  да свали хитлеристкото знаме или трябва да си родолюбец и патриот.

Изправяхме глави пред високите колони и безпомощните стрели на  работните кранове.

А в един от ъглите се вееше гръцкото знаме.

Неописуема гледка, отдолу Атина в белота и зеленина...

За няколко поредни съботи и недели разгледахме по-забележителните неща из Атина. Албена се впечатли от музея под Акропола, от подредените  експонати вътре. Поспираше се пред мраморните статуи в Археологическия музей, пред картините в Картинната галерия. Дали й харесваше, или защото исках да види всичко пропуснато до сега.

- Благодаря ти Петър, открих един непознат за мен свят благодарение на теб. Знаеш, сама жена къде да иде, а много трудно се намират едномисленички...

Засмях се.

- За нищо, просто обичам тези неща и с удоволствие ги показвам и говоря за тях, но не съм екскурзовод...А ходила ли си на Коринтския провлак, моста Рио-Антирио, Дафни, на Термопилите,...а на Маратон - намилах като латерна.

Тя погали ръката ми, погледна ме в очите и завъртя отрицателно глава.

- Можем да идем някоя неделя - подхвърлих

- Може, но с какво, ще успеем ли с автобусите, отиването да, но връщането - несигурно попита тя

- Имам лека кола, е не е Ферари, Тойота  адвенсис е, но върши работа, щом ходя и се връщам до България - скромничко казах

            Непораснали деца сме, хванати в изпотените си длани, не смеехме да се пуснем и ръкомахахме само с една ръка, ако искахме да илюстрираме нещо

- Знаеш ли, че днес нямам рожден ден - се смееше тя -  Но те каня на пържени картофки с бира или бяло вино по избор, заповядайте, господин екскурзовод.

Приятно заведение. Момчетата шетаха безмълвно около  масите, подреждаха чинийки, чаши , салфеткии неизменната тихичка мелодия на сиртаки по стерео -уредбата.

- Ти спомена за лека кола Петър, а защо не си с нея

- Защо ли - засмях се- Къде да я паркирам из центъра, после ако пийна бира как ще се прибера в къщи. Знаеш ли, даже и не ходя с кола на работа, за да не будя завис и съмнения.

- Съмнения,...всъщност ти къде и какво работиш

- Поддръжка на хладилни камери в Пирея- Централни хладилници, месо, зеленчуци, плодове...

- Шофьор ли си

- Не, не, ръководя група 10ладилни техници, и аз работя де, знаеш,тук няма защото си си ръководител, не трябва да работиш. С метрото и електрико ми е най-бързо и удобно, а и всички така правят, е изключая администрацията и някои мацки там. Раздават ни бонове за храна и си купуваме  от  магазина там с доста голямо намаление. Защо да се опитвам да открадна нещо, да ме хванат, изгонят и край с Гърция, а вече толкова години работя в Пирея...

- Браво. И защо дойде в Гърция, семейни проблеми ли - не спираше с въпросите си Албена

- Я, трудно е да се каже семейни проблеми, по-скоро предателство - започнах тихичко - Завърших МЕИ, инженер подобна специалност, хладилници, климатици, чилер системи.  Трудно беше, тук работа, там работа, всичко окупирано от наглед можещи , но незнаещи, но се държат здраво един за друг, защото пропука ли се системата им, изхвърчат до един от работа. 

Започнах консултант в голяма хранителна верига. Не разбрах политика на фирмата ли беше или какво, но работещи съоръжения се бракуваха и разпродаваха. Докладвах в писмен вид и ме уволниха. Подадох документи за Централни хладилни складове и резерв  в окръжния град, приеха ме. Запознах се с техноложката, даже заживяхме заедно с уговорката да не се женим и да нямаме деца за което тя бе взела мерки. Беше добре отначало. Пак ръководих група, по точно бях началник РМЦ. Оборудвахме камерите  с аларми, с електричество от два независими трафопоста, ако единият спре електрозахранването, след минути се включва другия. Подсигурено с релета, датчици.

Проекта ми бе съвместно с ръководителя на катедрата професор ктн Минков. Той ми предложи да кандидатствам за асистент, даваше ми насоки, аз в къщи чертаех, смятах. Като технически помощник включих и Мария, така се казваше онази жена, нали живеем заедно, защо да не вземе  някой лев...

И изведнъж дойде денят ''Х'',...изгърмяха уж един след друг трансформаторите, ремонтната група докато се натутка мина време, температурата в камерите се покачва. Няма захранване, тонове месо ще се развалят...Без да ни уведомят онези пуснали захранването, релетата изключили...Ужас.

С мастора Васил, водехме документация независимо един от друг, номер и тип реле, дата на смяна, предполагаема причина. Заведе се съдебно дело. Не можех да се явя на асистентски изпит, подсъдим съм. Дойдоха експертни комисии, мереха, писаха, брисаха и излезнаха със становище, коеъо ще представят в съда. Секретарката беше честна и почтенна жена, предупреди ме и направила тайно фотокопия, които ми даде. Смехории в констатациите на тези комисии, ще ги оборя научно и теоретично. Обади ми се професор Минков '' В разработките ти участва и госпожица Мария Георгиева, какво ще кажеш за нея...Господин професор, включих я  да вземе някой лев, ако работата ми си заслужава '', и му разказах истината.

'' Благодаря колега, временно ще замразя длъжността, но няма да е тя'' ми каза професора.

Добре, че на този свят имало и честни хора. Показахме с майстор Васил пред съдията  независимата си документация за текущи ремонти. Съдията недоумяаше.

- Господин съдия - взех думата - Пред вас е доклада на комисията, много ви моля вижте как са се подписали, обикновено инж, научна степен, фамилия, ... бихте ли изискали дипломите на тези членове на комисии,... после редица термини, които те цитират не се отнасят към хладилното дело, или наука да я наречем. Най-достоверен отговор може да даде професор ктн Минков и ръководената от него катедра...

Оправдаха ни. Но имало някакъв срок в който не сме на 100% свободни, мисля 6  месеца.

Мария бе напуснала работа и къщата ми. Взех си платен и неплатен отпуск.

 Получих СМС '' Извиняай, постъпих глупаво. Как мога да ти се реванширам. М.'' 

Отговорих й '' Заминавам за София за три дни, иди  и си вземи всичко твое. Ключовете хвърли в контейнера за боклук''.

И къде, къде да отида, Англия е върде далеч, Германия също, избрах Гърция. Ще постоя малко, ще ми мине и се пребирам, и вече чакам да ми мине осма година. Ами пъстър свят, кирия Албена... Свикнах сам. Може би трябваше да съм по доверчив към украинки, рускини, има красиви жени. Но знаеш ли какво се крие зад красотата им...Не се усмихвай, а гъркините, и те мили и внимателни докато те разучат кой си и те докопат. Е, има и от тях по-различни, но как се отвява плявата от зърното...Освен техниката открих и ново хоби. По една от телевизиите попаднах на уроци по рисуване на Боб Рос, един къдрав американец, е, вече не е между живите. Заплених се от лекотата с която рисува. Реших да опитам.записах няколко урока, гледах ги с интерес. Открих магазина за бои, четки ,платна и вместо да пия бира и пуша цигари, накупувах ей така за опит. Получи се. Нарекох една стая ателие и рисувам,... е хайде,  по-скоро цапам по платното. Преди няколко месеца  с разрешение подредих изложба 20 платна във фоайето на Администрацията , и както навсякъде едни ги харесват, други не.

Подарих ги  с посвещение на желаещите, просто изкуството няма цена...

Надух ти главата, оттегчих те, нали... Картофките изтинаха виното се стопли. Момче, би ли донесал отново  две чинийки картофки и каничка студено бяло вино.

Отпивахме глътки студено Рицина. Кафявите очи на Албена ме гледаха немигащо.

             По пустите тротоари оттекваха само нашите стъпки, а на спирката чакахме само двамата.

- Петьо, в събота ще работя до 18 часа, извънредна смяна, хайде да се чакаме в неделя в 11 на Етники Амина, нали обеща да ми покажеш Коринският провлак - несигурно промълви Албена

- Да може - засмях се пресилено

Наближаваше автобус,. Тя вдигна ръа, автобусът спря, качи се, помаха ми за довиждане.

Завъртях се кръгом и към метростанцията.

следва....