Пържените яйца и кафето вляха нова енергия в тялото му, но странно обзелата го възбуда трябваше да бъде охладена. Той се вмъкна в банята и пусна душа. Силната струя облекчи схванатите му мускули и разля спокойствие по тялото му. Беше си много практичен човек. Такъв го беше направила съдбата му, животът му и, въобще , съществуването му сред хората. От малък беше разбрал, че има различен светоглед към нещата от живота. Най-много обожаваше спомените си от летата, прекарани в тази къща. Старите му бяха разкрили един нов свят. Бяха му показали, как покрай лошата дума, човек се учеше, колко е скъпа и ценна добрата похвала, как покрай доброто, се раждат нови, красиви чувства и как то е като тиха болест, влезе ли веднъж в сърцето ти.
- Дааа, светът, дядовото, не е добро място, ако ние сами не го виждаме като такова. Но видим ли веднъж, онази другата му сила, живинката му, то ще си имаме за цял живот огънче да ни трепка и свети в душата. – често говореше дядо му Тодор.
- Аз как да го видя такъв ...