Мацка, та дрънка!
Каква красота! Какво изящество! Господ като е давал на едни, та се е забравил. Сякаш е бил в страхотно настроение…
А тя наистина е невероятна! Каква осанка само има! Бяло лице… Зеленикаво-сиви очи... Малка красива брадичка… Нежна дълга шия... Изваяно сякаш от скулптор тяло. Стройни крака… Стъпва грациозно и върти съблазнително дупето си, а после отмята небрежно глава... Всички въздишат след нея, а мъжкарите я следват, запленени от красота и уханието ù… Мацка отвсякъде, та чак дрънка! Как да й устоиш?...
Аз пък съм много щастлив, ама много! Защото тя е моя! Да, да – моя е! Още от мига в който я видях за първи път, я харесах и се влюбих в нея. Тя ме погледна с големите си очи изпитателно, после сведе срамежливо глава и най неочаквано ме гушна, а после ме целуна. Бях изумен от това, че толкова бързо ми се довери. Ами – просто се предадох и сякаш полетях нанякъде…
Сега лежи до мен в леглото, свита, допряла тялото си до моето. Не мога да й се нарадвам... Много я обичам! И без нея, съм заникъде… Погалвам я нежно, а тя промърка в съня си доволно. После отворя очи, поглежда ме нежно и с благодарност, а аз се разтапям чак от удоволствие и наслада…
Но бързам много! Трябва да ставам, че закъснявам за работа. Галя я още веднъж и леко я докосвам, за да не я уплаша, а тя извива тялото си към моето...
- Хайде, миличка! – подканям аз - Трябва да ставаме! Късно е вече…
- Мяууу! – отвърна само котката ми, изви се грациозно и вирна опашката си…
Рая Вид, 2012
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радка Видьова Todos los derechos reservados
