Мацка, та дрънка!
Каква красота! Какво изящество! Господ като е давал на едни, та се е забравил. Сякаш е бил в страхотно настроение…
А тя наистина е невероятна! Каква осанка само има! Бяло лице… Зеленикаво-сиви очи... Малка красива брадичка… Нежна дълга шия... Изваяно сякаш от скулптор тяло. Стройни крака… Стъпва грациозно и върти съблазнително дупето си, а после отмята небрежно глава... Всички въздишат след нея, а мъжкарите я следват, запленени от красота и уханието ù… Мацка отвсякъде, та чак дрънка! Как да й устоиш?...
Аз пък съм много щастлив, ама много! Защото тя е моя! Да, да – моя е! Още от мига в който я видях за първи път, я харесах и се влюбих в нея. Тя ме погледна с големите си очи изпитателно, после сведе срамежливо глава и най неочаквано ме гушна, а после ме целуна. Бях изумен от това, че толкова бързо ми се довери. Ами – просто се предадох и сякаш полетях нанякъде…
Сега лежи до мен в леглото, свита, допряла тялото си до моето. Не мога да й се нарадвам... Много я обичам! И без нея, съм заникъде… Погалвам я нежно, а тя промърка в съня си доволно. После отворя очи, поглежда ме нежно и с благодарност, а аз се разтапям чак от удоволствие и наслада…
Но бързам много! Трябва да ставам, че закъснявам за работа. Галя я още веднъж и леко я докосвам, за да не я уплаша, а тя извива тялото си към моето...
- Хайде, миличка! – подканям аз - Трябва да ставаме! Късно е вече…
- Мяууу! – отвърна само котката ми, изви се грациозно и вирна опашката си…
Рая Вид, 2012
© Радка Видьова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
страхотен завършек, смях се с глас
-
Хубав разказ с неочакван край. Благодаря
-
Благодаря за коментара, Кети!
Добре дошла в моя свят! -
Обожавам котките! Винаги си имам по двама-трима мъжки котаци у дома, да ми повдигат самочувствието. Хубав разказ!
-
Благодаря, Цвети! Радвам, се че ти хареса.
-
Неочакван край, майсторски разказан!!!
-
Благодаря, Наде, за коменатра! Съжалявам за котарака ти! Имах и котарак и котка - коренно различни по вид, по външност и по характер. Живяха при мен всеки по 8,5 години. Невероятни същаства са. Само дето не ми говореха- разбираха всичко... Имах и куче - японски хин - едър колкото котките и живя и с Мърчо и с Мърчела...
Благодаря, Валери! Добре дошъл в моя свят!
Благодаря, Доч! Мъъъррр! -
Майсторка!
Точно така прави и моята Рошка!
Те дават истинската любов! -
Мяу
-
Отровиха ли написах? Моя грешка,простено ми е днес-убиха го.
-
Хубав разказ,Рая!Само животните ни обичат безусловно и безрезервно.А за хората ,нямам думи.Преди месец ми отровиха котарака,преди малко погребахме Кико-вълчак...Отровиха и него.
-
Благодаря на всички за коменатрите! Радвам се да Ви срещна всички тук!
Ел, трогната съм от всичко и най-вече от двата клипа, които напарви по един мой стар стих. Поезията ми все още куца, но приказки и разкази - колкото искате. Дано Ви допаднат!
Благодаря и на теб, Ели! Ако не беше ти, нямаше да дойда в този сайт. не съжалявам, защото виждам много познати творци и таланти!
Благодаря и на теб, Младене! Радвам се, че се познаваме и в реала! -
Каква котка само! И аз обичам котките, Рая и оценявам високо това твое късо разказче. Сладурско е. Сърдечен поздрав!
-
Аз обичам котките и се радвамн, че Лирическата тук е именно котка, а не жена...
Много мил и убедително пресъздаден образ!
Очаквам и други разкази, Рая!
