Майтапчии
Беше ранна пролет. Полъхваше лек ветрец, но галеше лицата със студени пръсти. Те обаче не го забелязваха. Двете жени седяха на терасата на любимото си кафене. Спокойствие и чист въздух. Приказваха си както едно време. Времето преди гадния вирус, маските и локдауна. Малките радости на живота: чаша ароматно кафе, цигара, тортичка и приятелско лице. Колко прост и хубав е живота...
Над тях се надвеси сянка. Чорлава глава, ехидна усмивка и присмехулни очи. Беше мъжът на едната от жените - Елена.
- Какво правиш тук? – попита го тя леко троснато.
- Ами отбих се да ви видя. Минавах с колата и ви видях, че сте седнали тук на терасата. Не ти ли е студено?
- Не, добре ми е. На чист въздух сме и без маски.
- Ами как ще ти е студено с тези сланини. Както си се освинила не можеш да усетиш нищо.
Елена го изгледа студено, но на устните й цъфна усмивка.
- А ти защо не се погледнеш? Да не си манекен?
- Мен не ме гледай. Свалил съм десет килограма. Ама ти на нищо не приличаш. И твоята приятелка не е от слабите, ама още става за...
Елена побърза да го прекъсне. Продължаваше да се хили глуповато.
- Хайде, тръгвай си. Сигурно си зает. Видя ме. Нямаш повече работа тук.
- Аз й казвам, че прилича на свиня, а тя ми се прави на не разбрала. В къщи ще продължим разговора. – промърмори раздразнено мъжът й. Въпреки това си тръгна ухилен и в добро настроение.
- Той си е такъв, майтапчия. Хуморът му е малко хаплив, но съм му свикнала. – започна да обяснява Елена. Жената срещу нея я наблюдаваше с любопитство. Не беше съгласна, но предпочиташе да замълчи. Явно тази гледна точка помагаше на един брак да оцелее.
По-късно се прибра в къщи освежена, с лека руменина от чистия хладен въздух. Ограничаването на социалните контакти наистина действаше депресиращо.
Когато вечеряха мъжът й промърмори:
- Картофите си опекла чудесно, пилето също, а салата ти е супер. Постарала си се.
Тя се усмихна доволна. Харесваше й когато оценяха труда й.
- Но трябва да ядеш по-малко. Освинила си се. Вече имаш шкембе.
Усмивката й замръзна. Сети се за Елена и нейният съпруг.
- Ти да не би да се шегуваш? – попита го тя. Всъщност знаеше, че няма нищо смешно.
- Естествено, че не се шегувам. Предупреждавам те, че секс с дебели жени не правя.
Тя започна да се хили глуповато.
После започна да разчиства масата. А през умът й минаха куп мисли: трябваше да плати студентската такса на дъщеря им, майка й щеше да идва на гости, беше си харесала едно палто в мола... Не, сега не беше време за скандали.
Накрая го погледна студено, но му каза мило:
- Да знаеш, че ми напомняш мъжа на Елена. И той е голям майтапчия!
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години ...
Comentarios
-
Както винаги си майстор на кратката история. Обаче, краткостта при теб не е признак на "постност" в структурата на идейното разгръщане,нито в колорита на героите. Прочетох и творбата на Пепи. Много добри гледни точки и уникални виждания. Приятно и запомнящо е да се четат твоите разкази. Пепи има различен нюанс на идейна композиция и авторово присъствие - при теб присъствието е като полъх на нежен аромат- усещаш го,но не го запомняш, историята и героите оставят ярки следи. Благодаря!
-
Здравейте! Радвам се, че ви е харесало макар че повода да го напиша не е приятен. Радвам се, че сред вас няма майтапчии.
Пожелавам ви да не ги срещате! -
Усмихна ме, а знам, че не е смешно.
Поздрави, Катя ! Добре, че не съм майтапчия. -
Вечното търсене на оправдания за пред себе си и за пред другите за нечие отношение / поведение/, вечните компромиси в името на нещо си...
-
Започнах отзад-напред!
Нали е хубаво да се разнообразява любовта с познания по "Кама сутра"?!
Взаимоотношенията между хората показва какъв социален "диалог" е
приоритет в живота ни.Тъжната действителност може би е смешна, но
е типична "балканска" трагикомедия!
Поздравления за творбата, Катя!😉🌹 -
И така с шеги и закачки лекуваме чужди комплекси, в името на статуквото. Живот, някакъв... Замисли ме, Кате.
-
Поздравления!
Вдъхнови ме, свързах вдъхновението с твоето.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря ти!