Беше ранна пролет. Полъхваше лек ветрец, но галеше лицата със студени пръсти. Те обаче не го забелязваха. Двете жени седяха на терасата на любимото си кафене. Спокойствие и чист въздух. Приказваха си както едно време. Времето преди гадния вирус, маските и локдауна. Малките радости на живота: чаша ароматно кафе, цигара, тортичка и приятелско лице. Колко прост и хубав е живота...
Над тях се надвеси сянка. Чорлава глава, ехидна усмивка и присмехулни очи. Беше мъжът на едната от жените - Елена.
- Какво правиш тук? – попита го тя леко троснато.
- Ами отбих се да ви видя. Минавах с колата и ви видях, че сте седнали тук на терасата. Не ти ли е студено?
- Не, добре ми е. На чист въздух сме и без маски.
- Ами как ще ти е студено с тези сланини. Както си се освинила не можеш да усетиш нищо.
Елена го изгледа студено, но на устните й цъфна усмивка.
- А ти защо не се погледнеш? Да не си манекен?
- Мен не ме гледай. Свалил съм десет килограма. Ама ти на нищо не приличаш. И твоята приятелка не е от слабите, ама още става за...
Елена побърза да го прекъсне. Продължаваше да се хили глуповато.
- Хайде, тръгвай си. Сигурно си зает. Видя ме. Нямаш повече работа тук.
- Аз й казвам, че прилича на свиня, а тя ми се прави на не разбрала. В къщи ще продължим разговора. – промърмори раздразнено мъжът й. Въпреки това си тръгна ухилен и в добро настроение.
- Той си е такъв, майтапчия. Хуморът му е малко хаплив, но съм му свикнала. – започна да обяснява Елена. Жената срещу нея я наблюдаваше с любопитство. Не беше съгласна, но предпочиташе да замълчи. Явно тази гледна точка помагаше на един брак да оцелее.
По-късно се прибра в къщи освежена, с лека руменина от чистия хладен въздух. Ограничаването на социалните контакти наистина действаше депресиращо.
Когато вечеряха мъжът й промърмори:
- Картофите си опекла чудесно, пилето също, а салата ти е супер. Постарала си се.
Тя се усмихна доволна. Харесваше й когато оценяха труда й.
- Но трябва да ядеш по-малко. Освинила си се. Вече имаш шкембе.
Усмивката й замръзна. Сети се за Елена и нейният съпруг.
- Ти да не би да се шегуваш? – попита го тя. Всъщност знаеше, че няма нищо смешно.
- Естествено, че не се шегувам. Предупреждавам те, че секс с дебели жени не правя.
Тя започна да се хили глуповато.
После започна да разчиства масата. А през умът й минаха куп мисли: трябваше да плати студентската такса на дъщеря им, майка й щеше да идва на гости, беше си харесала едно палто в мола... Не, сега не беше време за скандали.
Накрая го погледна студено, но му каза мило:
- Да знаеш, че ми напомняш мъжа на Елена. И той е голям майтапчия!
© Катя Иванова Все права защищены
Благодаря ти!