24 февр. 2021 г., 06:19

Майтапчии 

  Проза » Рассказы
494 4 8
3 мин за четене

 

 

 

Беше ранна пролет. Полъхваше лек ветрец, но галеше лицата със студени пръсти. Те обаче не го забелязваха. Двете жени седяха на терасата на любимото си кафене. Спокойствие и чист въздух. Приказваха си както едно време. Времето преди гадния вирус, маските и локдауна. Малките радости на живота: чаша ароматно кафе, цигара, тортичка и приятелско лице. Колко прост и хубав е живота...

Над тях се надвеси сянка. Чорлава глава, ехидна усмивка и присмехулни очи. Беше мъжът на едната от жените - Елена.

-          Какво правиш тук? – попита го тя леко троснато.

-          Ами отбих се да ви видя. Минавах с колата и ви видях, че сте седнали тук на терасата. Не ти ли е студено?

-          Не, добре ми е. На чист въздух сме и без маски.

-          Ами как ще ти е студено с тези сланини. Както си се освинила не можеш да усетиш нищо.

Елена го изгледа студено, но на устните й цъфна усмивка.

-          А ти защо не се погледнеш? Да не си манекен?

-          Мен не ме гледай. Свалил съм десет килограма. Ама ти на нищо не приличаш. И твоята приятелка не е от слабите, ама още става за...

Елена побърза да го прекъсне. Продължаваше да се хили глуповато.

-          Хайде, тръгвай си. Сигурно си зает. Видя ме. Нямаш повече работа тук.

-          Аз й казвам, че прилича на свиня, а тя ми се прави на не разбрала.  В къщи ще продължим разговора. – промърмори раздразнено мъжът й. Въпреки това си тръгна ухилен и в добро настроение.

-          Той си е такъв, майтапчия.  Хуморът му е малко хаплив, но  съм му свикнала. – започна да обяснява Елена. Жената срещу нея я наблюдаваше с любопитство. Не беше съгласна, но предпочиташе да замълчи. Явно тази гледна точка помагаше на един брак да оцелее.

По-късно се прибра в къщи освежена, с лека руменина от чистия хладен въздух. Ограничаването на социалните контакти наистина действаше депресиращо.

Когато вечеряха мъжът й промърмори:

-          Картофите си опекла чудесно, пилето също, а салата ти е супер. Постарала си се.

Тя се усмихна доволна. Харесваше й когато оценяха труда й.

-          Но  трябва да ядеш по-малко. Освинила си се. Вече имаш шкембе.

Усмивката й замръзна. Сети се за Елена и нейният  съпруг.

-          Ти да не би да се шегуваш? – попита го тя. Всъщност  знаеше, че няма нищо смешно.

-          Естествено, че не се шегувам. Предупреждавам те, че секс с дебели жени не правя.

Тя започна да се хили глуповато.

После започна да разчиства масата.  А през умът й минаха куп мисли: трябваше да плати студентската такса на дъщеря им, майка й щеше да идва на гости, беше си харесала едно  палто в мола... Не, сега не беше време за скандали.

Накрая го погледна студено, но му каза мило:

-          Да знаеш, че ми напомняш мъжа на Елена. И той е голям майтапчия!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Катя Иванова Все права защищены

Срещаха се от време на време от 3-4 месеца при него. Живееше сам в просторен апартамент, необвързан, а и удобно, от квартала.
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години ...
  548  24 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, Лиа! Права си. Крия мислите си зад образите на героите си. Те винаги са приказливи и не премълчават нищо. А на теб нищо не ти убягва. Винаги четеш между редовете.
    Благодаря ти!
  • Както винаги си майстор на кратката история. Обаче, краткостта при теб не е признак на "постност" в структурата на идейното разгръщане,нито в колорита на героите. Прочетох и творбата на Пепи. Много добри гледни точки и уникални виждания. Приятно и запомнящо е да се четат твоите разкази. Пепи има различен нюанс на идейна композиция и авторово присъствие - при теб присъствието е като полъх на нежен аромат- усещаш го,но не го запомняш, историята и героите оставят ярки следи. Благодаря!
  • Здравейте! Радвам се, че ви е харесало макар че повода да го напиша не е приятен. Радвам се, че сред вас няма майтапчии. Пожелавам ви да не ги срещате!
  • Усмихна ме, а знам, че не е смешно.
    Поздрави, Катя ! Добре, че не съм майтапчия.
  • Вечното търсене на оправдания за пред себе си и за пред другите за нечие отношение / поведение/, вечните компромиси в името на нещо си...
  • Започнах отзад-напред!
    Нали е хубаво да се разнообразява любовта с познания по "Кама сутра"?!
    Взаимоотношенията между хората показва какъв социален "диалог" е
    приоритет в живота ни.Тъжната действителност може би е смешна, но
    е типична "балканска" трагикомедия!
    Поздравления за творбата, Катя!😉🌹
  • И така с шеги и закачки лекуваме чужди комплекси, в името на статуквото. Живот, някакъв... Замисли ме, Кате.
  • Поздравления!
    Вдъхнови ме, свързах вдъхновението с твоето.
Предложения
: ??:??