- Историята се нарича ‘Овалният портрет'. - започна Дейви - Разказва се за един художник и неговата прекрасна съпруга. Тя била страшно красива и винаги весела. Той пък винаги бил затворен в себе си, не й обръщал внимание и в по-голямата часто от времето си рисувал. Жената много го обичала и накрая се примирила с държанието му. Той ставал все по-известен и бързо продавал картините си. Един ден обаче художникът решил, че все още не бил нарисувал най-красивата картина - а именно портрет на съпругата си. Тя, естествено, се съгласила. Така двамата започнали да прекарват дълго време в малка стачка, където светлината идвала единствено от тавана. От ден на ден жената изглеждала все по-зле - бледа, слаба. И от ден на ден картината ставала все по-красива. Художникът не забелязвал случващото се с жена му. Хората й се възхищавали, защото, въпреки всичко, усмивката не слизала от лицето й. След време картината била почти завършена. Оставали само най-дребните детайли. Художникът с трепет завършил най ...