Mалорадските бръмбари
Коментар написан от мене вчера ме подсети за една стара история, която бях забравила. Мой приятел периодично решаваше, че ще бъде фермер. То не бяха нутрии, копринени буби, пилета... Големи планове, подкрепени с изчисления и чертежи, които обсъждахме по цели нощи и реализация клоняща към -1. В описвания момент на дневен ред бяха зайците и екологично чистите зеленчуци. Накупи той незнам си каква порода дългоухи, клетки, хранилки, поилки, насади зеленчуци. Всичко точно. След дълги увещания от негова страна склонявам да отида в Борован, да видя фермата. Да, но шеф без помощник може ли? Не може.
Въпросният човечец беше дребен, черен, с уши стърчащи като пеленгатори и тънки, като цигарени книжки. Раболепен, изпълнителен и пределно простоват. Това, че е крадлив го разбрахме в последствие. Както и да е. Обиколката на фермата приключва, сядаме на двора, пием биричка и си говорим. Около нас ухаещи карамфилчета, пеперуди, котета... Идилия... Тук е мястото да вметна, че Малорад е село, което се намира на 9 километра от Борован. Изведнъж вратата на стопанския двор се отваря с трясък и виждаме помощника, станал само очи и уши, крещящ екзалтирано:
—"Шефеееее, малорадските бръмбари са изеле картофете"!
Как не паднах от стола от смях не знам, а колорадските бръмбари и до днес за нас са малорадски. Не те бяха причината за пропадането на поредната ферма, но това е друга история.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
