Това е предпразнично. Едно осмомартенско такова.
вдъхновено от Morose
Вкараха ме в изолатора на Шейново, защото нямах тест за австралийски антиген. Докато чаках резултатите от теста, обикалях из коридора и засичах долу-горе на колко време са ми контракциите. Малко след мен дойде една жена, много слаба, изпита, на около 42 години, прошарена. Личеше, че е била много хубава. Застана в ъгъла и зачака срамежливо. Излезе една санитарка и каза: “Пак ли ти бе? Това кое по ред е?” Жената замълча. Нямаше никави изследвания. Очевидно не е имала пари. “Влизай да те слагаме на системата - да го изкараш за 10 минути.” Преместиха ме горе след половин час.
Първата нощ, след като се роди дъщеря ми, бях излязла на пейките пред болницата към 1 часа. Видях едно момиче, което стенеше и плачеше, ходеше напред-назад като луда. Попитах какво й е и ако е с родилни болки, защо не е горе. Обясни ми, че от първия ден на бременността е тук, лежи на леглото по цял ден, защото вече има 3 спонтани аборта. Този път бе ...