„Мандалай"
Чукането на вратата на каютата ми бе повече от напористо. Осъзнах го, едва когато изплувах окончателно от царството на сенките и полутоновете. Хвърлих поглед на часовника - пет без десет! Или потъвахме, или бяхме нападнати от пирати, трета възможност просто бе изключена. Станах да отворя. Капитанът на кораба пристъпяше смутено от крак на крак, а от двете му страни два двесталитрови бидона, облечени в костюми на Армани ме гледаха навъсено. Вода в коридора нямаше, очевидно не потъвахме. С тези двамата пред мен оставаше да е второто. Наредиха ми да ги последвам. В каютата на капитана ме чакаше непознат господин с вид на леко смахнат университетски преподавател. Той ме овърза в някакви кабели, включени към компютъра му и започна да ме разпитва. Не бях виждал детектор на лъжата, но това пред мен май беше точно въпросната машинария. Понякога човек лъже по-добре, когато не е запознат с подробностите и фактите, или когато си мисли, че казва истината. Лошото е обаче, че когато разбер ...