Тя беше от Петричките села. Твърдоглава и упорита, на моменти дори откачена. Не можах да повярвам, когато я зърнах между момичетата на Лъвов мост. Бях пиян и ми трябваше жена. Чувствах се както затворник и си търсех жена, че ако може и евтино. Нито щях да си говоря с нея, нито щях звезди да ù свалям от небето….

     Но Мара ми върза мераците точно преди моста.

     Така и не разбрахме защо бе прекъснала следването си в университета. Имаше слух, че била бременна, че се е прибрала на село. Но при кого?

Преди години цигани крадци запалиха къщата на дядо ù. Мара остана сираче . Нашите разправяха, че е родителите ù загинали в катастрофа някъде из Кресненското дефиле. Огромен камък паднал и затрупал ладата на баща ù. От колата извадили живо само тригодишното момиче - Мара. Докато учехме, за нея се грижеше дядо ù, офицер от запаса. Тя израстна красива и недостъпна и се влюби в мене...

     Не знаех какво да правя? Сякаш съдбата нарочно се шегуваше с мен. Тогава не ù обърнах нужното внимание, завършвах гимназия, чакаше ме казарма. Решен да се възползвам от момента тръгнах към нея.

     “Щом се продава, ще я купя за половин час. Зад стриптийз бара има глуха уличка. Едно бързичко “изтръпване” и тя, и аз доволни.” - мислех си, прибирайки си страстите по джобовете и крачейки по "Мария Луиза" надолу към моста.

     По другия булевард, изневиделица, излетя някаква кола и с ярост се стовари върху момичетата. Всички се разкрещяха ужасени и побегнаха в различни посоки.

     Пустата му Мара Македонка…. Видя ме и ме позна. Тя не изкрещя, не помръдна, а с тъжна усмивка застина и ми помаха с ръка, миг преди да се пречупи върху капака на колата.

     Седмица по-късно разбрах, че касапите от медицинска академия са я разпродали - на някого дали черния дроб, на другиго бъбрек, на трети ...

     А на мене някога принадлежеше сърцето ù.

СО2010Сф