Беше толкова просто и същевременно ужасяващо сложно...Обичаше я както преди - като собствена сестра, но радостта от неочакваната среща бавно отстъпваше път на разочарованието, докато накрая не остана единствено гневът. Разяждащ. Всепоглъщащ.Умопобъркващ. Гняв!Към Ния! Момичето, което превърна детството `и в калейдоскоп от незабравими мигове на смях и обич. Още помнеше как я убеди да се "сгаджоса" с Явор - момче от блока ,където Ния живееше, само защото той бе обещал "за отплата" къщичката си за костенурки. Не, че Ния имаше костенурки, но имаше желание да си намери и да си гледа. Тя получи къщичката, а Мая първия си урок - безплатен обяд няма. Макар да скъса с него два дни по-късно, Явор я преследва чак докато не завършиха 8 клас - премести се в класа `и, записа се на тенис и се появяваше на всички места които тя посещаваше, докато не пося усещането в приятелите `и, че са "заедно". Не хвана гадже цели 3 години, след аферата "костенурчена къща". Ния се отегчи от костенурките на втората седмица. И ги заряза в градския парк - да си живеели сред дивото...
Детството им бе шарено, усмихнато и щастливо . Събра ги общото помежду им - разбитите семейства. Тя - дете на разведени родители, а Мая на самотна майка. Липсата на обичайните материални неща, с които разполагаха връстниците им ги сплотиха. А спортът доизгради връзката им. И бяха сила. Млади, красиви, постигнали сериозни успехи в тениса - превърнаха се в символ на популярност в училище.А верността им една към друга стана пословична. Когато Мая се влюби в Сашо - гаджето на Ния, тя "скъса" с него по време на един 20 дневен лагер - по месинджър. Той потърси утеха в Мая, която бе на седмото небе. Когато 3 месеца по-късно се разделиха, Сашо стана неизменна тема за закачки помежду им.
Двете растяха заедно, щастливи и вярващи,че няма какво да ги раздели. Раздели ги не университета (както в началото Мая смяташе), а пристрастеността на Ния към наркотиците. Започнала бе безобидно -трева на университетските партита, после малко амфети, а накрая хероин. Мая разбра, че приятелката `и е наркозависима чак след 3 години.
Някак покрай изграждането на личното си щастие бе проспала пропадането на Ния. Мая се омъжи малко преди завършването на магистратурата си и вече си имаше малко момиченце - Сияна. А Ния бе отишла да работи в друг град. Когато Ния посети Мая за първи път след университета , усещането, че нещо не е наред я завладя. Момичето пред нея бе сянка на предишното себе си - говореше удължавайки думите си, бе разсеяна до безкрай и изглеждаше заспала и отнесена. Мая си го обясни с умората от пътя, но това продължи и на втория ден и на третия. Съпругът `и я извади от заблудата . Бомбата падна, когато изчезна "резервният" мобилен апарат. Откриха го в кварталната заложна къща , а описанието на момичето оставило апарата ужасяващо много приличаше на Ния. Тя призна. Извини се. И изчезна. И така 5 години. До днес, когато пресичайки кръстовището едва не се сблъскаха. Първоначално Мая не видя пораженията. Ния се усмихваше, но не с онази широка, заразителна усмивка, а през стиснати устни. Едва след като спряха прегръдките и сълзите и започна разговорът разбра защо. Зъбите `и бяха изпопадали, а под очите си имаше огромни сенки. Говореше колко `и липсва детството и че е в града за малко,но е без пари и дали може Мая да даде 20 лева назаем. Така се появи гневът. С осъзнаването ,че нищо не е свършило. Че зависимостта е станала част от същността `и, убивайки всяка прилика с човека който беше. Гняв. И тъга... За пропиленият талант, за изгубените шансове, за самоунищожителния избор да не бъдеш. За това, че тази жена бе убила най-доброта `и приятелка , замествайки я с празна сянка . Превръщайки в кух звук, някогашната жизнерадостна песен...
Разделиха се , с обещанието да възстановят контактите си.
Последваха още няколко срещи , но всеки път ги свързваше нуждата на Ния от пари - помощ при "инциденти" (катастрофирала и била виновна страна, та може ли 100 лева ,за да се издължи; обрали я и нямала пари за наема, а тъкмо намерила работа,с която ще си "стъпи" на краката и прочее и прочее). Дълбоко в себе си Мая знаеше,че парите са за дрога, но не искаше да повярва. Все пак Ния бе на 40 г и твърдеше, че от 7 г е чиста.
Един ден, Ния позвъня и помоли отново за пари - пак нямала с какво да плати наема , а я заплашвали да я изгоният на улицата.. .Мая реши, че не може да играе повече щраус и отказа да даде пари на ръка. Поиска банковата сметка на наемодателя и се обади на майката на Ния да потвърди нуждата. Жената изплака душата си. Ния не бе спирала никога. И сега за дрога ги търсела. Закле я да не дава нищо и затвори телефона. Мая дълго мисли как да постъпи. Накрая се свърза с наемодателя на Ния. Човекът потвърди, че последния срок изтича и че Ния наистина остава на улицата. Мая плати по банков път и го помоли да се свързват с нея винаги, когато Ния закъснява с наема си . Затвори телефона с горчив вкус в устата. Осъзнаваше, че плащането на наема решаваше един проблем, но отваряше друг - вероятно част от събраните за наема пари Ния ще даде за поредната доза. Но някак си, гласчето на Надеждата звънтеше в главата `и. Може би, все пак и в крайна сметка Ния бе избрала да се бори. Трябваше да вярва, че е така. Защото я обичаше. И вярваше, че най-добрата `и приятелка е все още е някъде там -скрита под пластове грешни избори, на път да направи правилния - да избере да живее. Защото обичта `и нямаше нужда от доказателства, за да вярва , че дори ударила дъното Ния ще намери сили да изплува и Мая щеше да е там ,за да `и помогне...