Desafio (Concurso):

Да разбираш, значи не просто да прощаваш, но в крайна сметка - да обичаш

Темата за новото предизвикателство за месец октомври 2018-а е зададена от LiaNik (Илияна К.). Заглавието на темата е цитат на американския писател и журналист Уолтър Липман. Като пояснение на темата задаващата цитира откъс от "Общественото мнение" на Липман:  „Като погледнем назад, можем да установим колко опосредствано познаваме средата, в която въпреки това живеем. Можем да забележим, че новината за нея стига до нас веднъж бързо, веднъж бавно;винаги обаче към онова, което мислим, че е истинската картина, се отнасяме като към самата действителност около нас. По-трудно е да си представим това относно нашите собствени убеждения, от които се ръководим в даден момент, но стане ли дума за други хора и други времена, се ласкаем колко е лесно да видим, че напълно сериозно те възприемат някои абсурдни и нелепи представи за света."  

Задаващият темата не е поставил някакви ограничения.  

Prosa
28 de agosto de 2018, 13:00
20 de octubre de 2018, 23:59
25 de octubre de 2018, 23:59
Después de la aprobación
1
Todos los registrados
2
Porcentaje de votos
Se admiten obras
Participar

Más desafios »



Obras participantes

9 el resultado
  • Лунна прежда

    brinne (Мариана Бусарова) brinne
    Prosa » Relatos, Ficción y fantasy
    Лунна прежда
    Лея повдигна ръка и докосна сребристите лунни лъчи. Магията им протече през пръстите ѝ – разтърсваща и болезнена. Прехапа устни, за да потисне стонът, клокочещ в гърлото ѝ. Алена капка кръв се процеди през зъбите ѝ и проблесна като рубин.
    Изправи решително гръб и привлече отново лунните ...
      113  15 
  • Прошка

    ХепиХейл (Йонатан Ангелов) ХепиХейл
    Prosa » Relatos
    От малък съм бурен и див. Понякога може би дори леко агресивен. Сбивал съм се няколко пъти по сериозно. Дори съм вкарвал в болница няколко съученици. Нашите не знаеха какво да ме правят. Опитваха се да ме “възпитът” по различни начина. Обаче аз не се предадох. Останах си такъв. Даже почнах и на тях ...   53 
  • Мая и Ния

    megans (Магдалена Василева) megans
    Prosa » Relatos
    Беше толкова просто и същевременно ужасяващо сложно...Обичаше я както преди - като собствена сестра, но радостта от неочакваната среща бавно отстъпваше път на разочарованието, докато накрая не остана единствено гневът. Разяждащ. Всепоглъщащ.Умопобъркващ. Гняв!Към Ния! Момичето, което превърна детств ...   68 
  • Контракция-т.е.-свиване на обема (в „хайку-рамка“)

    rhymefan (Стоян Минев) rhymefan
    Prosa » Otros
    По „Да разбираш, значи не просто да прощаваш, но в крайна сметка - да обичаш“ - Уолтър Липман
    да разбираш - е
    не просто да прощаваш -
    но да обичаш
      57 
  • Из " Писмата на един моряк"

    unknownwriter (Лора Тодорова) unknownwriter
    Prosa » Cartas
    Любовта години нивга няма,
    Живее тя във тук и във сега…
    Здравей любима моя. Минаха няколко дни от както ме повикаха отново да се кача на корабът. Знам, че тъгуваш за мен (видях как когато вдигнахме котва, ти се разплака и допря чело в рамото на брат си). Аз също тъгувам, но не мога да се предам сега ...
      53 
  • Когато обичаш

    Мильо (Мильо Велчев) Мильо
    Prosa » Novelas y novelas cortas
    19.
    Когато си влюбен, когато обичаш,
    за тази любов ти живееш,
    за нея дори и на смърт се обричаш.
    Не ги чу, че идват. Разбра чак когато въженият мост се разлюля и видя Черньо и Пухи да тичат към нея. Жабата се изправи и слезе от камъка. Кучето и котаракът скочиха на земята и се обърнаха назад, в очак ...
      84 
  • Спомен за бъдни вечер

    slaveja123 (Слава Костадинова) slaveja123
    Prosa » Relatos
    Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
    Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика, веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
    Внезапно пред една къ ...
      162 
  • Любовта на баба

    vikito0241 (Виктория Петрова) vikito0241
    Prosa
    Днес баба имаше рожден ден.
    Тя стана рано както обикновенно за да си нахрани животинките и да си свърши къщната работа, но този ден небеше обикновен и тя беше радостна. Взе си телефона в джоба на престилката – да не би когато се обадим да не го чуе.
    И ето че денят летеше а тя все така чакаше. Та аз ...
      138 
  • Казва се приятел пръв

    Дуди (Диана Божилова) Дуди
    Prosa » Bosquejos literarios
    „…пръв за теб леда пролазва…“
    Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...
      73 

© 2003-2018, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.