Мечтая за безкрайната нощ и за света след това. Мечтая да видя човешката доброта. Мечтая да стоплям, да спася хората от студа. Но не са ли тези мечти беплодни? Не желае ли човекът сам да измръзне в прегръдките на смъртта? Мечтая да дам светлина на тези във мрака и от тях самите да ги спася. Каква егоистична мечта! Да желаеш нечий живот да продължи - защо? Не е ли това милосърдие по-тежко от всяка жестокост? Да сапсиш този, който не желае да бъде спасен - какво долно мерзавство! И все пак се надявам, че един ден, когато безкрайната нощ дойде за мен, ще знам, че съм помогнал на поне едно пламъче да продължи да гори.
© Петър Петров Todos los derechos reservados