30.03.2015 г., 1:01 ч.

Мечти 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
667 0 0

  Мечтая за безкрайната нощ и за света след това. Мечтая да видя човешката доброта. Мечтая да стоплям, да спася хората от студа. Но не са ли тези мечти беплодни? Не желае ли човекът сам да измръзне в прегръдките на смъртта? Мечтая да дам светлина на тези във мрака и от тях самите да ги спася. Каква егоистична мечта! Да желаеш нечий живот да продължи - защо? Не е ли това милосърдие по-тежко от всяка жестокост? Да сапсиш този, който не желае да бъде спасен - какво долно мерзавство! И все пак се надявам, че един ден, когато безкрайната нощ дойде за мен, ще знам, че съм помогнал на поне едно пламъче да продължи да гори.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??