Чета тия дни разни списания, защото няма какво да правя. Едни глупости в тях и нищо интересно. Трябвало да се сменя спалнята поне на десет години. Мойта е от двайсет и да я изхвърля ли, че не ми стана ясно? Не, че не мога да си купя нова, не. Просто са големи разправии. Да ходя по магазини, да избирам. По-рано беше лесно, имаше един-два модела. Сега изпраскали сто варианта, та да се чудиш какво да си избереш. Това си е хабене на нерви. После ще трябва и ново бельо. Аз преди години пак четох такова списание. Там пишеше, че за да има повече... емоции в спалнята, бельото трябва да е оранжево. Да взема и да си купя, та голяма беля стана. Чета статистиката за секса в друго списание. От двайсет и пет до трийсет години - еди си колко пъти в седмицата, емоции де. От трийсет до трийсет и пет - толкова. Ами с тези оранжеви чаршафи обърках тотално статистиката. Дръпнахме под двайсетгодишните. Трябва да я актуализират. Аз ако си сменя спалнята, съседите откъде ще знаят дали само спим или и нещо друго практикуваме на леглото. Така хубаво скърца, разработена един вид. С ново легло ще си помислят, че сме преминали в графата от 90 до 95 години. Нали веднага ще секнат клюките във входа. Е, с какво ще се занимават, нали ще настане една скука. Съвсем ще се отчуждим. Трябва и за съседките да мисля, нали не живеем сами.
Не, че не ми достигат пари, ама много по-интересно ми е, вместо да си купувам нови мебели, да си ги размествам. Все едно, че съм в нов апартамент. Мъжът ми, горкия, сутрин като излиза, ме пита:
Не съм се сетила да го пробвам пред вратата. Дали ще му хареса? Абе ще го изненадам аз някой ден, ама кога ли ще е?!
Съдовете и те трябвало да се сменят. Те ще ми казват какво да правя! Като ги пишат тия работи, защо не прилагат към статиите и по някоя пачка пари. Добре, че мама живее на близо. Слагам в един сак моите чаши и чинии и взимам нейните. Съседите си мислят, че пазарувам. Нека им е! Мъжът ми и той ми спретва изречение:
Дава и предотвратява цял един скандал. Мойте вази са ми омръзнали. На майка са къде къде по-хубави. Айде и за тях отмъквам от мъжа ми някой лев. Сега не помня кои неща са мои, кои на мама. Ей, златна жена съм, защо моя не ме цени? Всеки месец размествам мебелите и все едно, че сме в ново жилище. Пием и ядем в различни чаши и чинии като някои богаташи. Статистиката объркахме... Ако не е доволен, просто не знам какво да го правя. Ще взема да пусна тото и да спечеля куп пари. Но пък парите разваляли човека. Ама аз като се замогна, ще си купя нова спалня, та да проверя дали това, което пишат по списанията, е верно. Нови съдове ще си купя. Ще изгоня мъжа ми, щом много знае. После с кого ще правя нова статистика? Верно е, че парите развалят човека. Я какви мисли ми идват само?! Добре, няма да го гоня, но все пак искам да съм развалена. Само заради пусти списания. Любопитно ми е все пак как е на нова спалня. Дали пък да не почна да спестявам? Как ще стане, че не се сещам като моя иска вечер, като се прибере, масата му да е пълна. Аз пак чат-пат се турна на диета, тоя моя - не. Нова спалня ли?! Довечера ще го опна на масата, та дано се сети, че ми е неудобно леглото. Той пък, какъвто е шантав, че вземе да му хареса и... Добре поне, че масата ни е удобна, не като тия дето ги правят сега!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados