Мечти, но не за всеки
Чета тия дни разни списания, защото няма какво да правя. Едни глупости в тях и нищо интересно. Трябвало да се сменя спалнята поне на десет години. Мойта е от двайсет и да я изхвърля ли, че не ми стана ясно? Не, че не мога да си купя нова, не. Просто са големи разправии. Да ходя по магазини, да избирам. По-рано беше лесно, имаше един-два модела. Сега изпраскали сто варианта, та да се чудиш какво да си избереш. Това си е хабене на нерви. После ще трябва и ново бельо. Аз преди години пак четох такова списание. Там пишеше, че за да има повече... емоции в спалнята, бельото трябва да е оранжево. Да взема и да си купя, та голяма беля стана. Чета статистиката за секса в друго списание. От двайсет и пет до трийсет години - еди си колко пъти в седмицата, емоции де. От трийсет до трийсет и пет - толкова. Ами с тези оранжеви чаршафи обърках тотално статистиката. Дръпнахме под двайсетгодишните. Трябва да я актуализират. Аз ако си сменя спалнята, съседите откъде ще знаят дали само спим или и нещо друго практикуваме на леглото. Така хубаво скърца, разработена един вид. С ново легло ще си помислят, че сме преминали в графата от 90 до 95 години. Нали веднага ще секнат клюките във входа. Е, с какво ще се занимават, нали ще настане една скука. Съвсем ще се отчуждим. Трябва и за съседките да мисля, нали не живеем сами.
Не, че не ми достигат пари, ама много по-интересно ми е, вместо да си купувам нови мебели, да си ги размествам. Все едно, че съм в нов апартамент. Мъжът ми, горкия, сутрин като излиза, ме пита:
- - Довечера къде ще спя?
- - Любопитко! Винаги трябва да има елемент на изненада при дългогодишен брак.
Не съм се сетила да го пробвам пред вратата. Дали ще му хареса? Абе ще го изненадам аз някой ден, ама кога ли ще е?!
Съдовете и те трябвало да се сменят. Те ще ми казват какво да правя! Като ги пишат тия работи, защо не прилагат към статиите и по някоя пачка пари. Добре, че мама живее на близо. Слагам в един сак моите чаши и чинии и взимам нейните. Съседите си мислят, че пазарувам. Нека им е! Мъжът ми и той ми спретва изречение:
- - Пак ли си купувала боклуци? Колко даде за тия чаши?
- - Дай двайсетачка и да не се разправяме?
Дава и предотвратява цял един скандал. Мойте вази са ми омръзнали. На майка са къде къде по-хубави. Айде и за тях отмъквам от мъжа ми някой лев. Сега не помня кои неща са мои, кои на мама. Ей, златна жена съм, защо моя не ме цени? Всеки месец размествам мебелите и все едно, че сме в ново жилище. Пием и ядем в различни чаши и чинии като някои богаташи. Статистиката объркахме... Ако не е доволен, просто не знам какво да го правя. Ще взема да пусна тото и да спечеля куп пари. Но пък парите разваляли човека. Ама аз като се замогна, ще си купя нова спалня, та да проверя дали това, което пишат по списанията, е верно. Нови съдове ще си купя. Ще изгоня мъжа ми, щом много знае. После с кого ще правя нова статистика? Верно е, че парите развалят човека. Я какви мисли ми идват само?! Добре, няма да го гоня, но все пак искам да съм развалена. Само заради пусти списания. Любопитно ми е все пак как е на нова спалня. Дали пък да не почна да спестявам? Как ще стане, че не се сещам като моя иска вечер, като се прибере, масата му да е пълна. Аз пак чат-пат се турна на диета, тоя моя - не. Нова спалня ли?! Довечера ще го опна на масата, та дано се сети, че ми е неудобно леглото. Той пък, какъвто е шантав, че вземе да му хареса и... Добре поне, че масата ни е удобна, не като тия дето ги правят сега!
© Светлана Лажова All rights reserved.
