Това стана в околностите на Търговище. Всичко стана там, дори избелялата ми хавлия - Найк е още на мястото. С нея покрихме останките му. Сега ще ви обясня, доколкото мога. Понякога мисля, че всичко е от скапаният деанксит. Онази бяла опаковка, която ми пробута личния преди година, когато му казах, че имам безсъние. Но после се сещам за десетките часове размисли и прелиствания на историята и тръсвам глава. Това бе само една единствена опаковка. Не две, пет или сто. Една си беше. Пък и не е възможно да се лъжа, не и така брутално. Още от памтивека са ги виждали. Прелитали насам натам. Звезди, точки, колесници, или просто сенки. Има ги запечатани в десетки картини на художници, есета, исторически хроники и беседи. А сега, аз от първа ръка ви казвам, ето честен кръст, пред мен се появи и аз го халосах с лопатата. От страх ли, от невежество ли, или бе просто рефлекс, но така го изпрасках, че падна като талпа. После го вързах с десетина свински опашки и го увих с тиксо. Да не мърда. През цял ...