Това стана в околностите на Търговище. Всичко стана там, дори избелялата ми хавлия - Найк е още на мястото. С нея покрихме останките му. Сега ще ви обясня, доколкото мога. Понякога мисля, че всичко е от скапаният деанксит. Онази бяла опаковка, която ми пробута личния преди година, когато му казах, че имам безсъние. Но после се сещам за десетките часове размисли и прелиствания на историята и тръсвам глава. Това бе само една единствена опаковка. Не две, пет или сто. Една си беше. Пък и не е възможно да се лъжа, не и така брутално. Още от памтивека са ги виждали. Прелитали насам натам. Звезди, точки, колесници, или просто сенки. Има ги запечатани в десетки картини на художници, есета, исторически хроники и беседи. А сега, аз от първа ръка ви казвам, ето честен кръст, пред мен се появи и аз го халосах с лопатата. От страх ли, от невежество ли, или бе просто рефлекс, но така го изпрасках, че падна като талпа. После го вързах с десетина свински опашки и го увих с тиксо. Да не мърда. През цялото време, се кокореше с огромните си очи срещу мен и мълчеше. А аз бях вир вода. Ето мога да се закълна, че то излъчваше някакви радиовълни, или микровълни, от което направо мозъка ми завря. Метнах го в багажника и дадох пълна газ. На вилата на девети километър, завих, спрях направо в двора, като съборих телената ограда. Извадих го и го смъкнах в мазата. Там го вързах за дебелата греда, дето крепеше цялата къща. Омотах го го със синджира на магарето и му налях една купа с вода, поставяйки я до него. Оставих крушката да свети и изскочих навън. През прозорчето го зяпах половин час. Лежеше си на пода, овързано и не мърдаше. Само мигаше. Главата му бе сива и гола. Приличаше на акула. А кожата му, о тази кожа, още я усещам. Грапава, като кучешки език. Имаше малки устенца. Свити в линия. Изглеждаше на зло. Дали този синджир би го удържал? Колко магарета са минали през него. Аз знам за поне две.

 Но вижте, нека минем по същество. Не си мислете, че ще чуете нещо кой знае колко умно, или грандиозно. Аз ви разправям, какво могат да сторят, купчина млади мъже на средна възраст, отраснали на тази планета,  някъде в промеждутъка на 1988- до към 2015. Какво могат да сторят ли? Ами отсега ви казвам- нищо умно, нищо смислено , а само една камара идиотщини. Та те са все пак вдетинени инфантили. А дали има сред тези идиотщини ценни работи, поне аз не мога да преценя. Но имаше смелост и някаква доблест. Но всичко поред. Само едно да знаете, дори в най- големите глупендери, може да се намери нещо смело, ако поне малко мразят злото. Поне мъничко. Поколението в този период, казвам ви, е налудно. То не само няма цели, то смята целите за ужасно посегателство. Казвам ви го от опит. Не понасям сноби, не понасям укорителни нравоучения и разни лелки, дето основната им цел в живота е да те ожалят и убедят, че животът ти е безвъзвратно пропилян, ако не си се задомил до трийсе, а още по- малко ако не си народил куп дечурлига с отвратителни засъхнали сополи по джуките. Та вие си имате работа с безскрупулни идиоти. Но те не могат да се сравнят с онези дето са били преди тях. Онези са хладнокръвни убийци. Онези, грандоманите. С манията за величие и огромни цели. Да владеят нациите. По - добре да мечтаеш за комат хляб и бутилка Старопрамен, отколкото да мечтаеш да владееш Азия.Сигурен съм в това. Така, че надежда всяка оставете, както е казано нейде си. Просто я оставете и ако въобще нещо извлечете от това, то ще сте късметлии.

Та Извънземното беше обречено още докле кацна. Право да ви кажа, за него ми пукаше, колкото ми пука за някой майски бръмбар в два през нощта. Колкото повече го зяпах през джама, толкова повече ме хващаше яд на него. Имах странното усещане, че това изчадие е виновно за всичките неправди в този свят. В старата вила, отдавна бе пусто. Но имаше на втория етаж едно долапче, където, когато идвахме преди време с японеца си скатахме две шишета мастика. Просто не ме свърташе та отидох и си налях. Лед нямах, или безалкохолно, та я гаврътнах ей така, като лекарство и ми просветна. Хачката звънна и каза, че идва. Обадихме се и на Стругаря. Стар другар, който учеше за зъболекар. Казах да си носи нинтендото и плазмата, защото към полунощ ни се доиграваше.  Ток имахме, от енергото не ни бяха откачили, имахме си вода и огнище. Японецът обеща да домъкне няколко кила сръбска наденица и светло пиво Амброзиус от Кауфланд. Взе да се стъмва като дойдоха. Бяха се понафиркали лекичко, а май някой се беше и напафкал.

- Къде е, къде, зацвърча още от портата той?

- В мазата е- казах

Те веднага се залепиха за прозореца да го зяпат. Не знам виждали ли сте човек, който за пръв път вижда инопланетянин. Аз съм виждал, но това не може да бъде мерило, понеже това бяха японецът, Хачката и Стругарят. Гледаха го, поцъкаха с езици, пиха на екс, пак цъкаха, Стругаря плю и рече нещо което и аз си мислех наум.

- Това изродско нещо там,  иде от пъкъла! Какво ще го правим?

Никой нищо не каза. Запалихме огъня и турихме наденичките.

- Това дали има свръх способности?- мляскайки подхвърли Стругарят- Не може да няма някакви. Щом е долетяло дотук.

- А с какво долетя?- попита ме Хачката.

- Откъде да знам- отвърнах- видях го до храстите, когато копаех за червеи. Аргасах го и го овързах.

- А не огледа ли поне за кораба?

- Не. Не съм, защото бързах- рекох аз и си обърнах наденичката. Беше станала черна.

Пихме страшно много. Разреждахме мастиката с амброзиуса. По едно време ми се стори че съм в орбита и съм безтегловен. Стругарят и Японецът се бяха покачили на черешата и си подаваха една цигара. Навсякъде смърдеше адски гадно. Тогава Хачката грабна някаква тояга и се насочи към къщата. Само го проследих с поглед. Влезе смело в мазата и го нямаше доста време. После се появи.

- Това нещо няма кръв. Бих го, налагах го, отмъстих му за всичко, но една капка не пусна и дума не обели мършата, само се блещи.

- Това е, Хачка, разработка на сатанистите- викна от черешата Японецът. Те са го създали в лаборатории от днк на каквото се сетиш. Наблъскали са го в една епруветка, раздрусали са го и са го натикали в утроба. И ето го. Ни човек, ни акула, на нищо не мяза. Урод неземен. Да плаши народа из полята, като таласъм.

- Ако е изкуствено е нищо- намеси се Стругаря. Но ако е от естествен произход, тогава незнам. Аз предлагам да го питаме нещо телепатично. Хачка, много ли го би?

- Не. Ударих го шест пъти. Единият път го нарекох за комунизма, другият тупаник беше за демокрацията, един за нацизма, един за педерастите и два за илюминатите йезуити.

- Дай да го питаме телепатично- пак настоя Стругарят. С бой всичко ще признае и всичко ще направи, стига да може. Ти какво би искал, Японец. Кажи на мен, аз ще го уредя.

- Ами искам, искам.. на Нинтендото да играя кеч, с Александър Македонски vs Хитлер.

- Нямаш грижи, рече Стругарят. Ей сега ще го видим това чудо.

Стругарят ме плашеше. Бави се повече от час в мазата и когато излезе изглеждаше изморен.

- Какво стана?- попитахме вкупом

- Страшна работа стана!- той избърса потта от лицето си и си наля една мастика. Пребих го от бой. Направо го смазах. Давих го в едно каче, душих го с веригата, налагах го с някаква талпа. Май оглавника на магарето. Отворих му устичката и ако имаше зъби щях да ги извадя, но нямаше. Как дъвче туй чудо, един дявол го знай. Нокти нямаше, инак и тях щях да изчегъртам . Нищо няма. Като амеба е. По едно време реших да го препикая и тогава в главата ми някак си то ми каза, че щяло да направи каквото съм искал. Явно го е страх неистово от човешката пикоч.

- Всеки го е страх от нещо- казах- аз например изпитвам ужас от божикравички.

- И какво поиска- задъхано попита Хачката?

- Е нали, Македонеца vs Хитлер! Нали това искахте?

- Е давай да пускаме нинтендото, бързо , бързо, темпо, разбърза се японецът.

Но едва успял да направи и две крачки и от мрака се появи някакъв снажен младеж с кожена престилка,  с едни позлати по нея, камъчки дето блещукат, с шлем и къс меч.. Насочи се право към нас. Ние изпозамръзнахме, само Стругарят, не се вцепени, грабна от огъня една разпалена греда и я вдигна над главата си. Младежът , обаче, сякаш не ни виждаше, ами се озърташе някак си през нас, сякаш дебнеше нещо.  Мина досами мен и усетих тежък мирис на странен парфюм. Стругарят свали гредата и се пулеше след него.

- Тоя не ни отрази изобщо- рече той. Той не ни вижда.

Аз се повъодушевих, нещо странно за младежите от моето поколение, които сякаш нищо не можеше да ги развълнува. И другите бяха леко напрегнати.

- Оглежда се- виж, виж, как ходи, някак като котка е.

- Аз исках това да е на нинтендото- изцърцори японеца. Искам аз до го управлявам. Сега си ходи където си ще това. Холограма ли е , какво е.

- Не е- казах- мирише, като мина покрай мен..

-Човечееее гледай там, там до дувара.. Не е истина това! Ай стига бе!!- Стургарят се плесна по челото. - Това е Хитлера брат ми...

И наистина. Иззад дувара надничаше дребно човече, зализано настрани с онези така характерни изродски мустачки. Беше в сива униформа със свастика и в ръката си стискаше пистолет люгер. Пристъпяше леко и сякаш заради огъня седеше в сянката на дувара. Македонецът още не го бе видял. Но това беше Великият пълководец Александър Велики.  Трябваше да го види.

- Аз съм за Александър- каза Хачката.

- И аз  също- обадих се

Японеца се почесваше и не знаеше какво да каже, а Стругаря обяви, че Хитлер щял да се насере от страх, ако Македонски застане напреде му. По едно време се видяха. Застинаха и само се гледаха. Сетне Хитлер изпъна ръка напред, а в нея люгера зловещо проблясна на лъчите на огъня. Проехтя изстрел и след него още два. Александър Велики се олюля, изтърва меча и се строполи под джанката. Хитлер се приближи бавно и изпразни пълнителя в главата му, като си мърмореше нещо под нос. Не можех да повярвам. Всичко стана за няколко секунди. После дребният фюрер изчезна в мрака. Ние се приближихме до трупа и установихме, че от главата не бе останало почти нищо. Бе станала на пихтия. Стругарят се наведе, взе меча и го препаса. После пак отидохме на огъня и японецът каза:

- То Великия не става за нищо. Къде ли потъна, обаче Фюрерът? Тука ли ще броди? Аз съм да му светим маслото.

-Те не ни виждат, нали видя- отговорих.

-Кажи на извънземното да направи така, че да ни видят- рече Японеца. Искам да играя и аз.

-Внимавай какво си пожелаваш, Японец. Нали го видя изрода.

- Аз съм против- каза Стругаря. Не искам да имам никаква работа с този ненормалник.

Всички бяхме против. Но все пак решихме, да накажем Фюрера и да му пратим наемни убийци.

- Ще напълним градината, като арена- въодушеви се японецът. Стругар, отивай в мазата и викай поред, аз ще ти кажа кой. Първо Джо Фрейзър, После Брус Ли, Сталин, Че Гевара, извикай и тоя, как му беше името.. оня с лъка.. Робин Худ..

-Ааа не без тоя, моля. Тоя е педал. Нали го гледа във филма..- възрази Стругарят и пак отиде в мазата, а ние зачакахме. Този път се върна бързо.

- Само като ме видя да си разкопчавам панталона и се нави- рече той.

В градината видяхме отвсякъде да наизлизат хора. Сталин димеше като луд с лулата и крачеше важно. Джо по шорти, подскачаше до чимширите, сякаш чакаше да започне някой рунд, а Че Гевара се насочи право към Сталин и той му запали пурата. Брус ли никакъв не се виждаше. После проехтя изстрел. Някой стреляше в мрака и нещо тежко тупна досами нас. Отдръпнах се назад и без малко да се стресна. В краката ни лежеше прострелян отново в канчето- полуголият Брус Ли. Коремната му преса беше съвършена. После в мрака видяхме Сталин и Че, как си говореха, смееха се и пушеха, а изведнъж до тях се появи Хитлер. Те изпънаха ръце и извикаха- Зиг Хайл, на което Фюрера само махна небрежно и каза:

-Дръжте негъра!

Фрейзър седеше до чемшира и ръкомахаше, сякаш за да загрее. Фюрерът пак стреля и го уцели в коляното. Джо извика и се строполи. Сетне стана като ранен звяр, и се понесе напред с неговата характерна крачка и приведена глава. Приличаше на бик. Хитлер се опитваше да презареди, а Че невъзмутимо дърпаше от пурата си. Сталин се оказа пръв на пътя му и отнесе едно зловещо кроше. Лулата му хвръкна, а той падна като отрязано дърво. През това време Че се извъртя, измъкна нож- пеперуда, и я заби в гърба на Джо. Той се огъна и изкрещя от болка, а Хитлер го удари с дръжката на Люгера в тила. Джо падна в нокаут. Сталин вече се бе изправил, и палеше отново лулата си. Сетне около двадесет минути тримата ритаха нещастният Фрейзър, докато той спря да диша.

- И каква стана тя- рече Стругаря. Тия уж да се трепят ги събрахме , а те се коалираха. Сега как ще се отървем от тях?

- Незнам, питай оня в мазата. Въобще тази работа взе да вони- рече Японеца. Това не е нинтендо. Тия си шарят наоколо като вямпирясали.

- Гледай, отиват към мазата- подвикна Хачката.

Тримата влязоха право в мазата и проехтяха изстрели. Сетне излязоха и потънаха в тъмното. Навсякъде се носеше силен упойващ аромат на кубинска пура и дразнещ мирис на евтин руски тютюн. Отидохме в мазата. Извънземното нямаше вече глава, нямаше очи, малкото му тяло се бе сгърчило, а веригата която беше около шията му бе паднала на земята.

Допихме си, огънят изгасна и сме заспали от мастиката. На сутринта беше мъгливо.  Труповете на Александър, Джо и на Брус Ли седяха там където си бяха. Ровихме ги до обяд. Затъпкахме мястото и се заехме с извънземното. Натоварихме в ръчната количка и го покрихме с моята кърпа, а аз се качих на верандата да взема едно платнище и тогава някой откри огън. Стругарят падна и заби лице в пръста точно до количката. Хачката побягна но бе застигнат от куршум до оградата, а Японецът бе намушкан във врата от хвърлен нож, но бе жив. Пълзеше по тревата. Останах само аз. Притаих се на верандата зад перилата. Не ме бе страх. Беше ме яд. Цял живот мразех нацизма. Ненавиждах го. А сега пред мен, на няколко метра стоеше дребният, вчесан като идиот с кретенски мустачки Фюрер и невъзмутимо презареждаше люгера си.  Преглътнах. Гърлото ми бе пресъхнало. Не си представях така края на японеца. Та той бе едва на тридесет. Ръцете ми бяха потни. Но си спомних нещо. Един филм който бях гледал. Където разстрелваха един немски офицер - ренегат. Той не трепна пред смъртта. А презрително гледаше екзекуторите в очите. Това ме ободри. Дори и пред лицето на смъртта, човек трябва да бъде смел. Дано японецът не покаже страх, си рекох. И както пълзеше, той се извърна, спря, изправи се с усилие и болка, и стана. Погледна Фюрера в очите, като истински японец и се изплю пред него.

- Зиг хайл - изпъна ръка Сталин. Че отвърна на поздрава, като ехо.

- Майната ти, скапано нациско псе - извика Японецът..и Фюрерът стреля. Куршумът го прониза в гърдите. Дъхът ми секна. По лицето му се изписа страдание. Олюля се и падна на тревата. Усетих отново силният мирис на пури и евтин тютюн и последното което видях, през дървените перила, беше един скапан немски ботуш до сами лицето на японецът. После проехтя и контролният изстрел.

Оттогава съм с тежко безсъние. Знам, че те са тук някъде. Ходих при личния, но деанксита го изхвърлям в кофата. Не мога да си позволя да полудея.Незнам, но ако съм на ваше място, бих се въоръжил. Нацизмът е жив, а Фюрерът скитосва наоколо. Но най-страшното е, че и Сталин е жив..