23 nov 2019, 8:00

Меланхолия.

  Prosa
762 5 23

     Някак, бавно, сиво, тъжно ми стана времето. От доста време ме преследват дребни проблеми. Като пясък в обувките. Някак ми се изостриха сетивата и всичко дразнещо и неприятно се разду. Изпълни света. Хубавият ми, цветен и топъл свят. Вече заваля първият сняг. Обикновено му се радвам. Красив предвестник за празници и радост. Сега гледам, как снежинките падат и се стапят с тъга. Нямам желание да накича бора на двора... Гледам красивият Балкан през прозореца как се забулва в мъгли, или си играе с облаците и душата ми мълчи. Обикновено се вълнува. Ако някой има рецепта против меланхолия, давайте!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Такъв е, макар и доста свит.
  • Явно Слънчице е той! Нека да не губи светлината, която носи в себе си!
  • И тук беше само мъгла. Но... този път меланхолията беше налазила друг. Беше сприхав и заядлив. Но, един зевзек се хвана за хаплива забележка и направи такъв скеч, че изпопадахме от смях. Където има смях, няма меланхолия и сприхави хора. За жалост, този зевзек, мой син, рядко си позволява такива изпълнения. Хмммм.... ще трябва да стимулирам този му талант... Той може да разсмее и мумия, а подтиска това си умение.
  • Меланхолията е вид темперамент. Аз съм 43% меланхолик. Котето не помага. Може би нещо друго или някой друг... Лошо е ако дупката се превърне в кратер. Трябва слънце, но днес беше само мъгла...
  • За жалост не е толкова просто. Макар и труден, този период не е единствен. Имало е и вероятно ще има и други. Нямам цяр. Оставям го да изтече. Благодаря ти много. Наистина много! Нерядко обстоятелства извън човека водят до меланхолия.

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...