Някак, бавно, сиво, тъжно ми стана времето. От доста време ме преследват дребни проблеми. Като пясък в обувките. Някак ми се изостриха сетивата и всичко дразнещо и неприятно се разду. Изпълни света. Хубавият ми, цветен и топъл свят. Вече заваля първият сняг. Обикновено му се радвам. Красив предвестник за празници и радост. Сега гледам, как снежинките падат и се стапят с тъга. Нямам желание да накича бора на двора... Гледам красивият Балкан през прозореца как се забулва в мъгли, или си играе с облаците и душата ми мълчи. Обикновено се вълнува. Ако някой има рецепта против меланхолия, давайте!