Nov 23, 2019, 8:00 AM

Меланхолия.

  Prose
760 5 23

     Някак, бавно, сиво, тъжно ми стана времето. От доста време ме преследват дребни проблеми. Като пясък в обувките. Някак ми се изостриха сетивата и всичко дразнещо и неприятно се разду. Изпълни света. Хубавият ми, цветен и топъл свят. Вече заваля първият сняг. Обикновено му се радвам. Красив предвестник за празници и радост. Сега гледам, как снежинките падат и се стапят с тъга. Нямам желание да накича бора на двора... Гледам красивият Балкан през прозореца как се забулва в мъгли, или си играе с облаците и душата ми мълчи. Обикновено се вълнува. Ако някой има рецепта против меланхолия, давайте!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Такъв е, макар и доста свит.
  • Явно Слънчице е той! Нека да не губи светлината, която носи в себе си!
  • И тук беше само мъгла. Но... този път меланхолията беше налазила друг. Беше сприхав и заядлив. Но, един зевзек се хвана за хаплива забележка и направи такъв скеч, че изпопадахме от смях. Където има смях, няма меланхолия и сприхави хора. За жалост, този зевзек, мой син, рядко си позволява такива изпълнения. Хмммм.... ще трябва да стимулирам този му талант... Той може да разсмее и мумия, а подтиска това си умение.
  • Меланхолията е вид темперамент. Аз съм 43% меланхолик. Котето не помага. Може би нещо друго или някой друг... Лошо е ако дупката се превърне в кратер. Трябва слънце, но днес беше само мъгла...
  • За жалост не е толкова просто. Макар и труден, този период не е единствен. Имало е и вероятно ще има и други. Нямам цяр. Оставям го да изтече. Благодаря ти много. Наистина много! Нерядко обстоятелства извън човека водят до меланхолия.

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...