Микаела

        Вече шести ден круизният кораб “Белият красавец” пореше с носа си синьо – зелените води на Атлантическия океан. Падането на нощта го завари хвърлил котва някъде край бреговете на Бразилия.

       Тридесет и две годишният адвокат Алек Брендън стоеше полуизлегнат на шезлонга и отегчено се взираше в монитора на лаптопа си. За пореден път отговаряше на имейли на служебната си поща, което караше умът му да се напряга, а очите му уморено да се присвиват. От време на време протягаше ръка към чашата със скъпо шотландско уиски, поставена на малка пластмасова масичка до него. Над палубата бе застинала необикновена тишина, нарушавана само от плясъка на вълните и крясъка на гларусите накацали по мачтата за нощна почивка. Големият басейн сияеше, облян в множество бели светлини от лампите, а повърхността на водата леко се къдреше от полъхванията на морския бриз. Не се виждаше никой наоколо. До ушите му долиташе тиха музика, съпроводена с весел смях и глъчка от корабния ресторант.

       Изпращайки последния имейл Алек реши да приключи с бизнес кореспонденцията за тази вечер, изключи лаптопа и протегна ръка да го затвори. В този миг с периферното си зрение долови някакво движение от другата страна на басейна. Точно срещу него, до един от шезлонгите, се бе появил силуета на невероятно красива жена. Дългата й черна, чуплива коса се спускаше на вълни, които подобно на водопади стигаха почти до стегнатото й дупе. Белият й бански костюм ясно изпъкваше на фона на мургавата й кожа, а леките й и изящни движения напомняха придвижванията на пантера дебнеща плячка. Всяка частица от перфектното й и съразмерно тяло бе така обработена от нечия невидима ръка, сякаш бе статуетка изработена от ръцете на някой изкусен майстор. Божествена жена! Неземно момиче!

        С едно движение тя покри шезлонга с хавлиената си кърпа и ловко свали тънкият и нежен копринен шал, който бе увила около кръста и бедрата си. Пристъпи внимателно към ръба на басейна и внимателно се загледа в спокойната повърхност на водата.

        Тръпки на удоволствие, подобни на електрически ток преминаха бързо по гърба на Алек Брендън, завиха рязко покрай ребрата му и се спряха някъде в корема в областта на стомаха като леко го погъделичкаха. Сетивата му се изостриха и опънаха подобно на тетива на индиански лък, а умът му се напрегна в опит да си спомни дали е виждал някъде това момиче. Да, досети се! Това беше Микаела, момичето с което се запознаха снощи в бара. На Алек много му се искаше да поговори с нея, но трябваше да проведе много важен разговор по роуминга, излезе навън и след като се върна обратно нея вече я нямаше. Тогава той за първи път си позволи да възроптае срещу адвокатската си професия. Помисли си дори, че никога не ще успее да я види отново. И сега щом я зърна, само тя и той сами при басейна, окъпани от множеството бели светлини щастлива усмивка широко разтегли лицето му, а очите му се разшириха и заблестяха като очи на хищник, миг преди да се хвърли върху жертвата си.

        Микаела леко приклекна присвивайки колената си, при което ясно изпъкнаха добре оформените мускули на прасците й и ловко скочи във водата. Чу се шум от плясък на вода, а наоколо се разхвърчаха хиляди пръски. Тя изчезна за няколко секунди под водата, а след това неочаквано, главата й се появи на няколко метра от шезлонга на младия адвокат. Тя шумно пое въздух, след което приглади косата си плътно зад ушите. Погледна към Алек с поглед изпълнен със съблазън. Очите й, скрити зад стичащите се по лицето й капки вода се смееха и магически го притегляха към нея.

        В този момент волята го предаде. Той остави лаптопа на ниската масичка, бързо стана и започна да се съблича. Бялата му памучна риза с къси ръкави безшумно се свлече от гърба му, захвърлена върху шезлонга последвана от късите му спортни шорти. Изправи се в целият си ръст и направи няколко несигурни крачки към водата. Белите светлини от лампите меко осветяваха добре изпъкналите мускули на ръцете му, а релефните плочки на стегнатият му корем плавно се свиваха и разпускаха в синхрон с дишането му. Дългите тренировки във фитнеса след целодневното стоене в адвокатската кантора явно бяха дали своето отражение. Той се усмихна в отговор на съблазнителната усмивка отправена му от водата и разперил в миг ръцете си напред бързо се метна във водата. Микаела го посрещна с весел смях, след което веднага се спусна да плува към отсрещния край на басейна. Алек не се поколеба и веднага с бързи и мощни размахвания на ръцете и краката си я последва. Без никой да се усети безгрижието обви с меденият си воал двамата млади влюбени, останали сами в големият басейн на палубата на круизният кораб, окъпан от проблясванията в нощта край бреговете на Бразилия.

     Те преплуваха, гонейки се, няколко дължини на басейна. В момент на пълна отдаденост на сетивата си и обладани от нещо диво и първично, което бушуваше в кръвта им Микаела стигна до един от ъглите на басейна и предизвикателно се обърна към Алек. Той се приближи до нея, протегна ръцете си и прихващайки я за гърба нежно я придърпа към себе си. Тя обви ръце около шията му и бързо го целуна стрелкайки език между устните му. Силните му ръце нежно я погалиха по раменете и се спуснаха надолу към гърдите й принуждавайки ги леко да настръхнат. Нежната й кожа го влудяваше, карайки по врата му да пробягват леки наелектризирани пробождания. Стомахът му отново се присви, а светът сякаш за миг изчезна и се претопи в мъглата на усещанията. Той нежно спусна ръцете си от гърдите й и с върховете на пръстите погали перфектно изваяното й коремче, което трептеше и се вълнуваше следвайки дълбоките й дишания. От гърлото на момичето се изтръгна сладострастен стон, а ръката й улови неговата и бавно я постави на бутончето, чието натискане отключваше всички първични нейни сетива и можеше да накара всяка нейна клетка да затанцува. Алек леко докосна точката с палеца и показалеца и с леки въртеливи движения бавно и внимателно започна да я гали. Невидими импулси пробягаха по тялото на Микаела и я накараха да забрави всичко земно. Тя впи тръпнещите си за любов устни в шията му и заби нокти в гърба му, а той диво и страстно започна да я целува по врата.

     Двете тела потопени до гърдите във водата сякаш се сляха в едно, а съзнанията им, напуснали границите на физическото и извисили се във въздуха също флиртуваха помежду си. Ръцете им не спираха да се преплитат и да галят взаимно настръхналата им кожа. Ефирните приплъзвания на малките й, дребни ръце по предната част на шортите му караха мъжкото му достойнство силно да набъбва.

     Внезапно до ушите им достигна тих шум от човешки стъпки. Те леко се отделиха един от друг и стреснато се заоглеждаха наоколо. Алек се обърна към Микаела, приветливо й се усмихна и като кимна леко с глава й каза:

       - Може, ако искаш да продължим в моята стая. Нощта е пред нас и не ми се иска пак да пропускам шанса да изживея магията с теб.

       Микаела само се усмихна, докосна с пръст устните си карайки го да замълчи и бавно се насочи към стълбичката на басейна. Алек покорно я последва.

        Вече шести ден круизният кораб “Белият красавец” пореше с носа си синьо – зелените води на Атлантическия океан. Падането на нощта го завари хвърлил котва някъде край бреговете на Бразилия. Никой не усети как седефеният й воал покри двамата влюбени, останали сами в широката каюта и вплели телата си под меките сатенени чаршафи.

                                                                                            Октомври, 2016 г.